Германски изследователски ледоразбивач днес ще отплава от Норвегия, за да дрифтира една година в Арктика и да прави климатични измервания, съобщиха ДПА и Асошиейтед прес.
Около 100 учени ще потеглет с кораба днес от Тромсьо за най-голямата и сложна изследователска експедиция в централния Арктик - MOSAiC ("Мултидисциплинна дрифтираща обсерватория за изследване на арктическия климат"). Ледоразбивачът "Поларщерн" е претъпкан с иструменти за събиране на данни. Идеята е той да бъде закотвен за плаващ лед и да дрифтира с него до септември 2020 г., като специалистите през цялото време ще правят измервания и експерименти, включително и през непрогледната северна зима. Те ще изследват всичко - леда, океана, атмосферата, дори дивия живот.
Точното позициониране на ледоразибвача е много важно. Закотвянето трябва да е на около 85 градуса на север и 130 градуса на изток, уточни Би Би Си. Така експедицията ще достигне на около 200 км от Северния полюс, след което ще се насочи с течението между североизточна Гренландия и Свалбард. Ако корабът стигне прекалено на запад в 2500-километровото си пътешествие, ще бъде уловен от Бофортското течение, което се движи в Арктика по часовникова стрелка. Ако навлезе в него, излизането ще е много трудно.
В експедицията MOSAiC участват повече от 70 научни института от почти 20 държави, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Русия, Китай. Ръководител на експедицията е Маркус Рекс от института "Алфред Вегенер" за полярни изследвания.
Министърът на бразованието и научните изследвания Аня Карличек нарече участващите в експедицията учени "герои на нашето време". Тя подчерта важността на изследванията по толкова деликатната тема за промените в климата.
Бюджетът на мисията е около 140 милиона евро, половината от които се поема от Германия.
Научните екипи на ледоразбивача ще се сменят. Специалистите ще остават на него по два месеца. Уникалното предимство на тази експедиция в сравнение с другите е, че наблюденията ще бъдат извършени през цял цикъл от сезони.
"Особено интересен е преходът от зима към пролет" - каза Стефани Арнд, физик специализирал в морския лед, която ще застъпи на ледоразбивача в средата на февруари. В началото на пролетта ледът в Арктика обикновено е прекалено дебел, за да може дотам да достигне кораб.
Регистрирането на промените в плътността, размера, вида на снега, ще помогне на учените да разберат по-добре движението на енергията в Арктика.
"Количеството светлина, което снегът отразява в атмосферата или поглъща, както и колко светлина достига до горния слой на океана, има голямо значение за екосистемата" - каза Арнд.
Енергията от светлината се отразява на растежа на водораслите и температурата на океана. Това влияе на топенето на леда отдолу.
Разбирането на тези и други сложни процеси в Арктика е важно за все по сложните компютърни модели, използвани за прогнозиране на времето и климата. Всяко нарушение в деликатния арктически цикъл на замръзване и топене се усеща много на юг.