Коронавирус: Защо кубинските лекари рискуват живота си

Стотици кубински лекари се борят по цял свят срещу коронавируса. Но зад славата и уважението, с които ги посрещат в чужбина, се крие една тъжна реалност: в собствената им страна те са като полуроби. И живеят в мизерия.

Официалната комунистическа пропаганда в Куба вече от години хвали до небесата здравната система на страната. Благодарение и на това тази система има почти митична слава в много страни по света. Всеобхватното и безплатно кубинско здравеопазване се представя като едно от „великите завоевания на революцията“. В същото време сред кубинците нараства недоволството от лошото състояние на болниците, където много пациенти са принудени да си носят абсолютно всичко сами - от спалното бельо до храната.

Куба спря всички пристигащи полети и гони всички чуждестранни съдове от територията си

Тъжната съдба на кубинския лекар

Сега здравеопазването е поставено на допълнително изпитание - заради пандемията от коронавирус. Кубинските лекари са свикнали да се справят във всякакви ситуации и да се борят с какви ли не подръчни средства. Тъкмо това тяхно качество особено се цени зад граница, където през последните седмици срещу коронавируса се борят стотици кубински медици.

Според кубинското Министерство на здравеопазването, над 40 държави са помолили вече Куба за медицинска помощ. С тези държави кубинското правителство има сключени съответни споразумения, според които обаче кубинските медици зад граница са нещо като полуроби: те получават само незначителна част от парите, които плаща поканилото ги правителство. Кубинските лекари зад граница работят всеотдайно, с пот на челото и рискувайки собствения си живот, но печалбата от този благороден труд отива в ръцете на правителството.

Официално властите в Хавана твърдят, че тези пари подпомагат медицината в страната, но доказателства за това няма. Може наистина да се вливат в здравеопазването, но може и да отиват за поддържането на репресивната система в Куба. На всичко отгоре лекарите трябва да се примирят с принудителната идеологизация на своята професия. Снимките на кубински лекари, които позират край портрети на Фидел Кастро, ясно показват, че властта ги използва за собствения си маркетинг. Комунистическият режим в Куба иска да се възползва от пандемията за собствените си цели и пропагандира идеята, че едно авторитарно управление наистина ограничава свободите, но затова пък спасява човешки животи.

За властите обаче става лошо, когато някой от кубинските лекари зад граница реши да не се върне повече в родината си. Тогава довчерашният „национален герой“ се превръща в най-обикновен „дезертьор“. За такива хора важи още: никакво връщане в Куба в продължение на осем години, никакъв контакт със семейството в родината. „Дезертьорите“ губят и цялото възнаграждение, което са получили за работата си в чужбина. Но то така и така задължително се превежда по банкова сметка в Куба и никъде другаде.

Мнозина ще се запитат: добре, защо тогава кубинските лекари поемат тези ангажименти, които хем заплашват живота им, хем не им носят кой знае какви пари? Разбира се, те имат благородната си професионална мотивация, но не е само това. За мнозина е истинско щастие да се измъкнат от капана на този изолиран остров. Макар че попадат в кризисна ситуация и рискуват живота си, в чужбина тези лекари обикновено имат достъп до много повече права, свободи, стоки и услуги, отколкото у дома. Удава им се още да понакупят необходими вещи, които по-късно взимат със себе си в родината и така облекчават живота на цялото си семейство.

За 70 долара

В Куба не е рядкост да видиш неврохирург, който извършва сложна мозъчна операция, без дори да е закусвал, защото заплатата му не стига за чаша мляко сутрин. Или пък нефролог, който моли пациента си да му купи сандвич, че да може да изкара деня. Заплатите на медиците са сред най-високите в Куба, но какво означава това?

70 долара на месец, при положение че литър олио струва 2,50 долара, а литър мляко - 1,50.

Лекарите в Куба живеят в мизерия и това е една от сериозните причини мнозина от тях да гледат към чужбина. Дори със съзнанието, че там ще трябва да рискуват живота си, а правителството ще им взима повечето пари. И все пак, нека го кажем отново: при тези професионалисти на първо място стои лекарският дълг към всички пациенти на планетата. Тези хора са истинските герои на днешния ден. И то не защото пропагандата го казва.