Крайнодесните и крайнолеви партии в Германия могат да се надяват на повече гласове в предсрочните избори през февруари догодина заради ефектите от високата инфлация и затруднената икономическа ситуация. Това сочи ново изследване на Института за световна икономика в Кил, цитирано от ДПА.
Инфлацията и икономическият растеж се отклониха значително от очакванията през последните три години, посочва Йонатан Федерле, изследовател в института.
Като цяло, в резултат от това, подкрепата за радикалните партии в лявото и дясното (политическо пространство) вероятно ще се увеличи с 2 процента, отбелязва Федерле. Ученият е съавтор на проучването "Инфлационни изненади и изборни резултати", обхващащо 365 изборни процеса в 18 индустриализирани страни между 1948 г. и 2023 година.
Резултатът е, че инфлационен шок от 10 процентни пункта, през мандата на даден законодателен орган, съчетан с растеж на реалните заплати под средния, води до увеличаване с 2,8 процентни пункта на гласовете за популистки и екстремистки партии при следващите избори.
Неочаквани промени в брутния вътрешен продукт (БВП) също засилват подкрепата за тези формации. И обратното, положителните изненади намаляват популярността им - ако растежът е с 1 процентен пункт по-висок от очакваното, гласовете за радикални партии намаляват с около 0,25 процентни пункта.
Повишаването на заплатите също има задушаващ ефект. Ако то преодолее инфлационния шок, засилването на подкрепата за крайната десница и левица би се увеличила само с 1,3 процентни пункта.
Тези резултати се отнасят за периоди на неочаквано висока инфлация като петролната криза от 70-те години на миналия век или ценовия шок, последвал пандемията от КОВИД-19. Те донякъде обясняват и популярността на Доналд Тръмп в САЩ, както и на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" и лявото популистко движение "Алианс на Сара Вагенкнехт".