Французите гласуваха масово на ключов първи тур от предсрочните парламентарни избори. Те бяха свикани от президента Макрон, който на 9 юни разпусна парламента след като загуби от крайнодясната формация "Национален сбор" на изборите за Европарламент.
Според резултати от екзит пол отпреди минути, "Националният сбор" на Жордан Бардела получава 34 процента от гласовете и е на първо място, на второ е лявата коалиция "Нов народен фронт" с 28,1 на сто и на трето място е центристкият алианс на президента Макрон с 20,3 процента. Най-висока избирателна активност от 43 години насам беше регистрирана на тези избори - според различните данни, тя е между 67 и 69 процента.
Всички проучвания даваха преднина за крайнодесния "Национален сбор", който спечели евроизборите на 9 юни. Лидерът на формацията от 2022 година - 28-годишният Жордан Бардела, вече заяви, че би станал министър-председател, ако партията му спечели абсолютно мнозинство от 289 депутати. Много гласоподаватели са решени да блокират възхода му.
Лилиа Амрауи, избирател в Париж: "Казвам си, че хората не са толкова глупави да гласуват за "Националния сбор", защото последствията от властта на крайнодесни ще са ужасни.Не може да повтаряме грашките от миналото."
Викторин Нана, избирател в Париж: "Хората ще разберат, че дори чужденците работят във Франция и си плащат данъците във Франция. Аз съм от африкански произход, не плащам данъци в Африка, а във Франция. Така че оставете ме да работя спокойно и да живея спокойно."
Националният сбор на Марин льо Пен вече не призовава за излизането на Франция от евросъюза, но остава евроскептична и антиимигрантска партия. В случай на победа крайнодесните обещават например ограничения или отмяна на социални помощи за чужденците.
Натали, избирател в Париж: "Имаме нужда от промяна и затова отиваме да гласуваме."
Срещу крайнодесните е новосформирана широка лява коалиция от еколози, социалисти и комунисти, към чиито редици се присъедини и бившият президент Франсоа Оланд. "Нов народен фронт" е вдъхновен от Народния фронт, дошъл на власт през 1936 година и въвел платените отпуски за работниците и 40-часовата работна седмица. В проучванията левицата заемаше второ място, информира БНТ.
Представителите ѝ са разделени по въпроса кой би бил премиер в случай на победа - шефът на крайнолявата "Непокорна Франция" Жан-Люк Меланшон, първият секретар на социалистите Оливие Фор, бившият евродепутат Манюел Бомпар или Лоран Берже, бивш ръководител на умерен профсъюз.
Последен в предпочитанията на французите беше центристкият алианс "Заедно" около партията на президента Макрон "Ренесанс".
Според наблюдателите, стратегията на президента " Или аз или хаос" не е проработила добре сред французите. 35-годишният Габриел Атал стана най-младият следвоенен премиер на Франция, когато Макрон го назначи през януари. Реформите на президентското мнозинство ще бъдат под въпрос, ако крайондесните спечелят властта.
"Националният сбор", "Нов народен фронт" и коалицията "Заедно" са формациите, които ще си оспорват втория тур на 7 юли, смятат анализаторите.