Русия може да бъде погълната от съседите си. Това написа украинската журналистка Светлана Моренец, която е и бежанка от войната, в британския вестник „Телеграф“.
Съпротивата на Украйна срещу инвазията на Путин разруши идеята за руската непобедимост. Всички вече са наясно, че Русия не е непобедимата империя, за която Москва се мъчеше да се представи както външно, така и вътрешно. И точно когато Русия се опитва да обяви Украйна за своя, други държави наблюдават парчета руска земя, виждайки възможност, тъй като войната показва колко слаба е руската армия. Републиките в състава на Русия чакат подходящия момент, за да изместят тиранина. Кремъл трябва да внимава с пропагандирането на свят, в който е приемливо да се завземат територии със сила. Това само приканва другите да подражават и да поискат части от Русия за себе си, предаде Нова тв.
Япония беше първата страна, която наруши мълчанието си след пълномащабното нахлуване в Украйна миналата година. Токио заяви за Курилските острови, че е "напълно неприемливо, че северните територии все още не са върнати след незаконната им окупация от Съветския съюз преди 77 години". Тази анексия доведе до прогонването на японците от южните острови и оттогава двете държави не успяват да постигнат компромис. Разговорите се провалиха, когато Путин показа, че не желае да връща територии, а само да придобие нови.
Китай също започва да изготвя карти, на които част от Сибир и руския Далечен изток са отбелязани като китайски. Големи площи от китайската земя са анексирани от Русия през XIX век. Без да може да си върне тази територия по мирен път, Пекин се стреми към икономическа експанзия около Байкал и активно купува и наема земи в близост до границата.
В Полша се твърди, че Русия е окупирала Калининградска област през 1945 г. и че Варшава има право да претендира за нея. Турция, Азербайджан, Казахстан и дори Украйна също биха могли да имат интерес да се борят за руски земи. Руските бойци, проникнали в Белгородска област под украински флаг, послужиха като напомняне на Путин, че и други биха могли да поискат да си върнат "изконните територии". Киев се стреми да възстанови границите си от 1991 г. и да сложи край на войната. И все пак перспективата руснаците в изгнание да превърнат руските гранични региони в "национални републики" се разглежда като желана разплата за действията на Москва в Донбас.
Докато Москва се стреми към разширяване на европейските си граници, националните автономии в Русия и техните лидери в изгнание предвиждат деколонизация на Русия, мечтаейки да я разделят на 34 независими държави. Засега националноосвободителните движения отсъстват поради потисничество и преследване в Русия. Когато Съветският съюз се разпадна, няколко региона в Русия обявиха своя държавен суверенитет, но бяха накарани да замълчат. Тези региони имат конституции, в които се заявява суверенитетът им като отделни държави, като отношенията им с Москва се уреждат с договори за разпределение на властта. Тези норми са "спящи", но могат да бъдат активирани, веднага щом режимът демонстрира неспособност да държи империята под контрол.
Кремъл изпитва основателни опасения от възможен ефект на доминото по отношение на искане на суверенитет. Руската икономика разчита на преразпределението на ресурсите от регионите към Москва. Перспективата да получат контрол над собствените си финанси може да подтикне местните елити да се стремят към независимост. Унищожаването на Чечня показа на други нации, които са били насилствено присъединени към Русия, как Москва се справя със "сепаратистите". Въпреки това Кремъл тласка населението на тези региони към ръба, като хвърля мъжете им на бойното поле в Украйна като пушещо месо.
Най-бедните региони в Русия са най-засегнати от военната повинност. В Дагестан, Калмикия и Бурятия се проведоха антивоенни митинги, на които лидерите на републиките се обявиха против военната повинност. Те смятат, че са третирани като граждани втора класа въз основа на етническия си произход, в сравнение с живеещите в Санкт Петербург или Москва. Нарастващият брой ковчези, доставяни от фронтовата линия в малки градове и села, допълнително подклажда огъня. Веднъж разпалено, освободителното движение може да обхване множество региони, оставяйки на режима само онези територии, които са твърдо свързани с руския наратив и не желаят да се освободят от имперското управление.
Украинското правителство вярва, че империалистическите амбиции на Русия трябва да приключат със справедливост за всички. То е признало Курилските острови и Чеченската република Ичкерия за временно окупирани от Русия и подкрепя политиците в изгнание от руските национални малцинства. Украйна настоява, че за да се постигне продължителен мир в Източна Европа, войските на Москва трябва да напуснат не само Крим и Донбас, но и Приднестровието, Абхазия, Нагорни Карабах. Това е идеалистична мечта, почти невъзможна, защото Путин няма да отстъпи и сантиметър земя безплатно.
Все пак би било разумно Москва да си пази гърба. Може да се окаже, че жъне това, което е посяла, тъй като руските земи се оказват твърде примамливи за съседите ѝ - и за потиснатите ѝ граждани.