Вестник Repubblica посвещава специално внимание на смъртните случаи на работното място в Италия. В серия от материали се разказва за трагичната съдба на всяка жертва, пречейки им те да се превърнат в част от тривиалните статистически данни. Една от тези трагични съдби е на българина Иван.
Инцидентът с Иван е поредният случай на смърт „от работа”, пише италианската медия. 38-годишният Иван Христозов е загинал при трагичен инцидент на работното си място в Каляри, остров Сардиния, на 5 декември.
В материала пише, че средно по трима работници на ден не се връщат у дома и затова „умирането на работа“ трябва постоянно да бъде напомняно на институциите и политиците, докато това „престъпление срещу света“ приключи. 38-годишният Иван Христозов от Пловдив, България, почива по време на работа в Каляри, притиснат от кабината на съчленения си камион, който е бил на ремонт в сервиза.
Иван, заедно с по-големия си брат Светослав, на 42 години, са имали фирма за внос-износ и с камиона са превозвали закупените в Каляри и околностите автомобили до България. С тази работа той се занимавал, откакто е живеел в Италия заедно със семейството си – жена си Милена и синовете си Ангел и Християн.
Много от италианските приятели на семейството изпратиха съобщения, за да изкажат съболезнованията си, но също и респекта си към Иван, „когото ще помнят с много обич и с благодарност към живота, че са го срещнали и че са работили с него”, както пише Антонио.
Алесандро пък си спомня как навремето срещнал Иван и Светльо, които били „повече от братя”. „Хубавите хора не си отиват, остават завинаги”, допълва той. Персоналът на бара до работилницата на Иван също е написал, че ще го помни винаги като вежливо и симпатично момче.
"Иване, винаги ще те помним като мил и мил човек", пише Рита. Франческо пък твърди, че го боли от загубата на Иван и че той бил за него като „брата, който никога не е имал”.
Ванеса също благодари на Иван за помощта, която е оказал на нейни близки. "Благодаря ти за твоите български шеги и за съветите", пише още тя. Антонело пък ще го запомни „като усмихнат и с чувство за хумор, много работлив”.
И поздравът от неговата Милена: "Ще ще те намеря където и да си, както намери мен преди много години". Защото никой не трябва да бъде чужденец на тази земя. Никога няма да забравя, когато му каза „така че се върни към работата си, продавайки коли в костюм“.
"Здрасти Иване, приятен път - казва Антонело - искам да те помня винаги усмихнат и шегуващ се, голям работник".
И поздравът от неговата Милена: "Ще ще те намеря където и да си, както намери мен преди много години", защото никой не трябва да бъде чужденец на тази земя.