Преди три години френското правителство обяви затварянето на последните си централи, работещи с въглища, за да защити околната среда. Но в Гардан, бивш миньорски град в Южна Франция, преобразуването на завода беше болезнено, пише БТА.
"Ние се борим за заетостта, електроцентралата ще живее", предупреждава огромен банер, поставен от служители на входа на този емблематичен обект с неговите две охладителни кули и 297-метров комин, най-високия във Франция.
По-малко зависима от въглищата от Китай, Индия или България, Франция, която залага на ядрената си енергетика, реши да затвори последните си четири работещи с въглища топлоелектрически централи. Това изкопаемо гориво, считано за основна заплаха за климата, беше една от ключовите теми по време на КОП26.
Затварянето трябва да стане до 2022 г., с изключение на завода в Кордеме, чиято дейност беше удължена до 2024 година. Целта е да се постигне "въглероден неутралитет" до 2050 година.
Но преходът има социална цена: според министерството на околната среда пряко и косвено са засегнати повече от 1400 работни места, включително 220 в Гардан. Особено силно се усещат последиците в пристанището на Фос сюр Мер (до Марсилия), в което пристигат въглищата от чужбина.
"Ако екологичен преход се римува с масова безработица, какъв е смисълът?", възразява Надир Хаджали, генералния секретар на Общата конфедерация на труда - историческия френски синдикат - в завода в Гардан, построен през 50-те години на миналия век.
В този град с 20 000 жители, вече травмирани от затварянето на лигнитните мини през 2003 г., въглищната централа спря да работи през 2018 г. и вече няма да възобнови дейността си.
Но захранваната с дърва централа на биомаса, която цели да я замени, вече беше подложена на критики от неправителствени организации за опазване на околната среда. Заради социалните конфликти, съпътстващи този преход, тази централа работи само един месец.
На 12 октомври Гардан преживя нова драма, след като, както каза управата, 80 души с качулки са влезли със сила в предприятието, за да го "окупират".
Синдикатът отхвърля тези обвинения и казва, че е "поставил под защита" обекта, класифициран като опасен индустриален обект, чиято сигурност няма вече да бъде гарантирана след премахването на 98 от 154 позиции.
Какъв преход?
Собственикът на обекта, "ГазелЕнержи", филиал на групата EPH (Energeticky a Prumyslovy Holding) на чешкия магнат Даниел Кржетински, представи през септември "Hynovera", проект, разчитащ на производството на зелен водород и възобновяеми синтетични горива. Това ще позволи създаването на 50 работни места, но графикът не е уточнен.
Подкрепян от държавата и някои местни политици, проектът, който изисква инвестирането на 400 милиона евро, ще допълва дейността на новия обект за изгаряне на биомаса.
"Не сме против този проект или който и да било друг, но искаме сигурност, че наетите работници ще са тези от централата", предупреждава Надир Хаджали, който от 22 години работи в завода.
Служителите предлагат алтернативен план - да се изгради завод за газифициране на метан и водород, което ще гарантира поддържането на работни места. Стойността на проекта, който може да бъде разработен в рамките на две години, както уверяват те, е 100 милиона евро.
"Това преобразуване няма да се извърши в нито една от тези форми", смята обаче депутатът от окръга Франсоа-Мишел Ламбер (парламентарна група "Свободи и територии") и отхвърля поддържането на "постоянни илюзии".
"Биомасата дори днес не може да отговори на нормите за замърсяване на околната среда, които наскоро бяха подсилени от Световната здравна организация, а със зеления водород, Тотал вече го прави" в региона, посочва той.
Що се отнася до проекта на служителите, "това е стремглаво, което не е потвърдено от нито един предприемач и в което държавата не иска да влага пари".
Психологическо изтощение
"Изтощени психологически от несигурността" за бъдещето на централата след отказа от въглищата, някои служители напуснаха.
Един от тях, предпочел да остане анонимен, обяснява пред АФП, че е намерил ново поприще в екологичната енергетика, но вече трябва да използва повече бензин, за да ходи на работа на 25 км разстояние.
"Брутната ми заплата се повиши с 600 евро, но предвид цената на бензина и отстъпките, особено по отношение на електричеството, които получавах в централата, финансовата равносметка е същата", без да се брои спадът в качеството на живот заради "задръстванията", оплаква се той.
Според депутата Ламбер преустройството трябва преди всичко да отговори на нуждите на район, в който няма обществен транспорт и където не достигат 16 500 социални жилища, като според него част от тях биха могли да бъдат построени на мястото на завода.
"За да си намериш квартира, ти трябва работа!", отвръща Надир Хаджали. Правителството обяви затварянето на завода, "без да мисли какво ще прави по-нататък", оплаква се той.
В търсене на изход от патовата ситуация, срещите в префектурата следват една след друга.
Няколко европейски държави, включително Германия, поеха ангажимент да затворят своите въглищни електроцентрали, за да постигнат целта за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с 55 на сто до 2030 г. в сравнение с 1990 година.