Дори първият министър на Шотландия Никола Стърджън да не може официално да бъде наречена домакин на конференцията на ООН по изменението на климата в Глазгоу, тя разбира колко е важно да бъдеш в светлината на прожекторите в наши дни. Тя е достатъчно умна, за да не допусне бенефис на дългогодишния си съперник в Лондон, чиято позиция в Шотландия е доста нестабилна. Глазгоу е готов за такова мащабно събитие, отбелязва Стърджън в интервю за Der Spiegel, цитирано от агенция "Фокус". Глазгоу е един от „най-великите градове в света“, казва тя, а конференцията за изменението на климата дава на хората възможността да покажат Шотландия пред света.
Активистите за климата възнамеряват да „парализират града“ през следващите дни. Стърджън разбира притесненията им и страстно вярва в правото на мирен протест. Тя смята, че хората имат право открито да изразяват своите стремежи и присъстващите лидери трябва да ги слушат. Има огромна разлика между това, което трябва да се направи, за да се ограничи повишаването на температурата до 1,5 градуса по Целзий и това, което се прави на практика. Светът не прави достатъчно, както и неговите лидери също не правят достатъчно.
В същото време, отбелязва Стърджън, правителствата на Шотландия и Обединеното кралство имат различни възгледи за борбата срещу изменението на климата. Но те свършиха страхотна работа заедно по пътя към конференцията за климата и Стърджън не е заинтересована да застрашава постигането на резултата поради дребни разправии. Правителството на Обединеното кралство наскоро разкри план за постигане на климатичен неутралитет до 2050 г. Според Стърджън, въпреки факта, че Шотландия възнамерява да стане климатично неутрална по-рано, до 2045 г., документът съдържа много интересни идеи.
Както твърди първият министър на Шотландия, Борис Джонсън, както всички останали в Глазгоу, ще бъде съден не по това, което казва, а по това, което прави. Всеки правителствен лидер, чиито действия не отговарят на обещанията, ще бъде критикуван. Стърджън предполага, че например решението за намаляване на данъците върху полетите на къси разстояния е противоречиво. Според нея това е предизвикало много недоволство. Освен това тя е убедена, че в настоящия бюджет не са предвидени достатъчно средства за изпълнение на поетите ангажименти за борба с изменението на климата.
Шотландия се отказва от въглищата по-бързо от всяка страна от Г-20, каза Стърджън. Но тя има още много работа. Шотландците са в процес на постепенно премахване на изкопаемите горива и трябва да направят всичко по силите си, за да ускорят този процес. „Не можем да изпомпваме петрол до последната капка“, за Стърджън това твърдение е важно. „В крайна сметка аз ръководя партия, която от десетилетия набляга на значението на петрола за шотландската икономика“.
Шотландците обаче не възнамеряват да спират производството в североизточната част на страната само за да внасят впоследствие нефт и газ. Би било безсмислено. „Трябва да използваме преходния период, за да намалим общите си енергийни нужди. Но също толкова важно е този процес да бъде социално справедлив. Десетки хиляди хора сега са зависими от шотландската петролна и газова индустрия и ние трябва да им осигурим нови работни места “, каза Стърджън.
Ако Шотландия беше независима държава, тя щеше да има много повече възможности за ефективна борба с изменението на климата, каза Стърджън. Например, Шотландия може самостоятелно да управлява процедурите за лицензиране на нови нефтени или газови находища.
„Сега изпитваме във всички области какво наистина означава Брекзит. Нищо хубаво. Спорът за квотите за риболов с Франция пряко засяга интересите на Шотландия. Траулерът, арестуван от френските власти миналата седмица, принадлежи на Шотландия. Затова за мен е много важно ситуацията да не ескалира все повече и повече. Правителствата на Великобритания и Франция и ЕС като цяло трябва да седнат на масата за преговори и да разрешат конфликта, като спазват съществуващите договори“, отбелязва Стърджън.
В ситуацията със Северна Ирландия Стърджън смята позицията на британското правителство за „абсурдна“: Лондон внезапно отхвърли Северноирландския протокол като „напълно неприемлив“. В същото време по-рано правителството подписа документа, като го обяви за „пример за успешни преговори“. Наскоро ЕС представи предложения за решаване на проблемите при неговото практическо прилагане. Стърджън обаче се опасява, че по вътрешнополитически причини Лондон е „по-заинтересован от разпалването на конфликта, отколкото от разрешаването му“.
Плановете на Стърджън за независимостта на Шотландия не са се променили след победата на Шотландската национална партия на изборите през май. „Искам шотландците да могат демократично да гласуват за независимост през настоящия парламентарен мандат, в идеалния случай до края на 2023 г. Както всички други европейски държави, ние, разбира се, се борим с последствията от пандемията и аз дадох да се разбере, че това е моят основен приоритет. Но това не означава, че се отклоняваме дори и сантиметър от плановете си за придобиване на независимост“, заяви тя.
В същото време изглежда, че плановете на Борис Джонсън също не са се променили. Той все още възнамерява да откаже на Шотландия да проведе референдум, отбелязва Der Spiegel. „В крайна сметка Борис Джонсън не може да избегне отговора на един въпрос: приема ли демокрацията и волята на шотландския парламент? Или иска да ни завлече в съдебен процес, за да ни спре? Въпреки всички разногласия с правителството в Лондон, вярвам, че все още живеем в демокрация“, каза Стърджън.
Според нея въпросът не е в отказа на самия Борис Джонсън: „Аз съм демократично избраният първи министър на Шотландия и съм отговорна пред шотландския парламент. Затова въпросите трябва да са именно към него. Той е демократ или противник на демокрацията? Времето ще покаже“.
Процесът на придобиване на независимост „не е загуба на време“ за Стърджън. В момента Шотландия плаща висока цена за зависимостта си. „Говорихме за спора за риболовните квоти, виждаме, че шотландските супермаркети изпитват недостиг на определени продукти поради проблеми с доставките. Заради Брекзит, който беше извършен против волята на шотландците, ние загубихме правото да се движим свободно навсякъде в Европа. И ние не седим на масата за преговори на конференцията на ООН по изменението на климата в Глазгоу, защото не сме независима държава. Не познавам нито една независима държава в света, която би била готова доброволно да се откаже от независимостта си. Само това говори само за себе си“, обобщава Стърджън в интервю за Der Spiegel.