България е една от страните, в които конспиративното мислене е най-широко застъпено в цяла Европа, коментира доц. Михаил Околийски, представител на офиса на Световната здравна организация за България, по време на виртуалната конферения "Изграждане на устойчивост срещу дезинформацията: Има ли ваксина срещу фалшивите новини?", организирана от Атлантическия клуб в България, с подкрепата на Дирекция "Публична дипломация" на НАТО.
От юли насам са се увеличили вярванията в тайни организации, контролиращи пандемията, широко е разпространено и схващането, че политиците не споделят своите истински мотиви, посочи Околийски, като се позова на данни от проучване съвместно с "Маркет линкс" за нагласите и поведенческите практики на българите.
Българите вярват все по-малко на социалните медии и на различен тип инфлуенсъри и това може да се надгради, защото може би е достигнат праг на насищане от фалшиви твърдения, отбеляза още Околийски. Сега е моментът всички ние да формираме стратегия как можем да повишим ваксинационната готовност на населението, защото това ще е най-сигурното оръжие срещу пандемията, смята експертът.
Според него в борбата срещу фалшивите новини и конспиративните теории не е достатъчно да се предоставят валидни научни факти, защото хората не са склонни да моделират поведението си спрямо рационални твърдения. "Трябва да се намери правилният микс между факти и емоционално адресиране", обясни Околийски.
Той е на мнение, че в България правителството и властимащите са успели да разработят добра комуникация на риска. Хората в България се измориха от пандемията, смята той. Трябва да се подкрепя психичното здраве, а в България то е в задния двор и на медицината, и на цевия обществения дебат, хората са оставени сами да се справят с негативните емоции. Така се е получил този хаос във възприемането на факти и твърдения. Според него от СЗО няма противоречиви сигнали, а става дума за това, че има нужда да се достигне достатъчна научна база, за да се препоръчат например маските.
Проф. д-р Николай Габровски /УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов"/ коментира, че COVID-19 е подействал като увеличително стъкло на отдавна съществуващ проблем - огромното количество информация, която ни залива. Той обясни, че да правиш качествена информация е бавно, скъпо, трудно за възприемане и хората не получават отговорите, които искат, защото често искат да чуят нещо определено, според собствените си желания.
Според него, за да подбираме качествената информация, трябва да се има предвид източникът - дали е анонимен или човек, който не е специалист, каналът, по който се представя тази информация, дали става дума за изказване на лично мнение, или позиция на екип учени, има ли научна доказателственост. Той постави и въпроса какво се случва, ако експерт в авторитетна медия защитава теза, която е видимо невярна и посочи, че тогава трябва да се зададе въпросът има ли конфликт на интереси. Нашият първоначален успех, първоначалната реакция, която беше навременна и адекватна и даде резултат, ни подведе и позволи темата бързо да стане политическа, смята той. Трябва да имаме предвид, че не всички искат да чуят истината, предупреди специалистът и даде пример, че е естествено човек да търси мнение, което да обори собствените му страхове.
Проф. Радостина Александрова, вирусолог, коментира, че истината е най-добрата политика. Наш дълг, на учените, е да сме готови да отговорим на всеки въпрос, защото това е единственият начин да помогнем на хората да навлязат в такава деликатна материя като вируси, имунитет, ваксини, смята тя, като отбеляза, че понякога хората са склонни да вярват на това, което им се иска да бъде.
На въпрос за ваксинирането проф. Александрова посочи, че ключовата дума ще бъде доверие. Ние, българите имаме хубава поговорка, която обаче понякога ни играе лоша шега - "око да види, ръка да пипне", коментира тя и припомни, че до неотдавна във Фейсбук непрекъснато се е поставял въпросът познава ли някой човек, инфектиран с коронавирус. Сега не само че познаваме такива хора, но сме били и свидетели на големи трагедии, отбеляза тя. Според нея ваксината ще даде най-добрите аргументи в своя полза.
Доц. Милена Георгиева от Института по микробиология на БАН допълни, че всяка фалшива новина, свързана с живота на човек и с дадено заболяване, коства много животи. Още в началото спекулациите за това, че е вирусът е измислен, бяха въпроси, които се разпростраяваха с голяма сила, хората не спазваха мерките и това доведе до сериозни проблеми, смята тя. Според нея разнопосочната информация, която се получава от многото канали, води до стрес. Колкото по-стресирани сме от това, което се случва, толкова по-лош е изходът, този стрес е голямо препятствие пред медицинските специалисти, предупреди ученият. Според доц. Георгиева не трябва да се публикуват медицински протоколи, в които се посочват конкретни лекарства, които човек да приложи при определени симптоми. Това може да е много опасно, не всеки трябва да бъде лекуван по един и същ начин, а това трябва да преценяват медицинските специалисти, предупреди тя.
Президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси отбеляза, че липсата на информация създава вакуум, който автоматично се запълва от невярната информация. Затова информацията не трябва да се крие, дезинформацията побеждава със своето количество, а качествената информация поради липса на количество, на канали, остава скрита по лабораториите, коментира той.
По време на дискусията учените и специалистите се обединиха около мнението, че мерките срещу разпространението на коронавируса трябва да бъдат удължени.