„Функционирането на Вселената, казваха те, зависи от равновесието на четири сили, а именно: обаяние, убеждение, несигурност и инат“.
„Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект“
~ Тери Пратчет
Странно е, че има живи свидетели на онези времена – хора, които са го преживели на собствен гръб. Предполага се, че обществената памет би трябвало да е все още наелектризирана, но…
… но някога нацистките Австрия, Германия, Италия и България бележат (в различна степен и това е важно!) ренесанс на фашистката пропаганда и идеология сред гражданите си.
Различието в степента идва най-вече от отпора, който останалата част от обществото в дадената страна дава. Крайно десните в Австрия и Германия са доста натиснати от свободно мислещите.
Както видяхте, никой не прости на националистите в Австрия за „руския“ скандал.
В Италия – в по-малка степен, но все пак отпор има и то сериозен. И най-важното, което дава надежда – идва И от ученици. Млади хора, които са бъдещето на страната и на ЕС. Да започнем отзад напред…
Историята започва така: Роса Мария Дел‘Ария е на 63 години и от много, много отдавна е учителка в Палермо. Тя е дала задача на учениците си, които са на по 15-16 години.
Учениците от класа ѝ в средното училище „Виторио Еманюел III“ са получили от нея задача да направят презентация, свързана с Международния ден за почит към жертвите на Холокоста. Част от децата проявили социално съзнание достатъчно, че да направят паралел между случващото се през трийсетте години и днес в Италия. На прицел на учениците се оказал вътрешният министър Салвини, известен по света с крайно десните си залитания и анти-имигрантска политика и опасна реторика, подстрекаваща често към омраза.
Сравнението, разбира се, отнася личността и политиката на Салвини към паралел с… Мусолини. Конкретният повод е не само говоренето на Салвини срещу различните, но и законът му, насочен директно към имигрантите, търсещи убежище. Законът, който вече е приет, удря много от бежанците, търсещи убежище; блокира достъпа им до италианска земя, което ги поставя в това, което в. „Гардиън“ нарече: „правно чистилище“.
Сравнението, което децата са направили в своята Power Point презентация, е със законите за чистота на расата по времето на Мусолини.
Резултатът: 63-годишната учителка Роса Мария Дел‘Ария е била отстранена от работа за две седмици, с половин заплата. Защото не била контролирала учениците си.
Хиляди ученици са излезли на протест в подкрепа на учителката; кметът на Палермо Леолука Орландо, който е защитник на правата на имигрантите и държи те да имат достъп до ЕС, сложи видеопрезентацията на децата на официалния сайт на общината; и в същото време група доживотни сенатори са поканили учителката Дел‘Ария в Сената. Сред въпросните сенатори е и Лиляна Сегре, самата тя жертва на законите за чистота на расата – когато е била дете я изгонили от училище, защото е от еврейски произход. След влизането в сила на въпросните закони през 1938 г. 6500 ученици и около 700 преподаватели са били изхвърлени от училищата, като голяма част от тях са били изпратени в концлагери.
Зам.-председателят на опозиционната партия в Италия Анна Аскани се изказа остро срещу решението на властите да накажат учителката: „Група ученици са свързали Салвини с фашизма, нещо, което самият Салвини често сам прави, а министерството е отсъдило крайно тежка мярка… Следващата стъпка е може би връщането на Opera Nazionale Balilla (младежката фашистка организация в Италия)? Дали някои хора не искат да превърнат италианските училища в казарми?“
Лидерът на демократическата партия Никола Зингарети заяви: „Това нарушава конституционните принципи за свобода на преподаването и словото. В Италия екстремни крайнодесни групи могат да правят и казват каквото си поискат, докато на учениците не е разрешено да изразяват своето несъгласие“.
Дори вицепремиерът Луиджи Ди Майо, който е от партията Движение „Пет звезди“, управляваща в коалиция с Лигата на Салвини, се е обадил по телефона на учителката и е изказал подкрепата си за нея. Той заяви: „Тя трябва да се върне на работа колкото се може по-скоро“.
В същото време обаче Марко Анело, който оглавява училищните власти в провинция Палермо, защити крайната мярка по отстраняването на учителката, заявявайки: „Ние просто приложихме закона. Сравнението със законите за чистота на расата обиждат не само Салвини, но и италианската държава“.
„Просто приложихме закона“… защо ли ми звучи познато? Дали не ми напомня на показанията на някои фашисти: „просто изпълнявах заповеди“.
А сега да видим една малка краска от общата картина, която някак остава пренебрегната по някаква причина, при положение, че трябва да е най-големият червен флаг в главите на всички европейци:
Националистите навсякъде се оказаха дълбоко „омотани“ във връзки с режима в Русия… исках да кажа: властта в Русия.
Салвини преди време изяви симпатията си към политиката на Путин. Но има и още: наскоро журналистическо разследване в Италия (на L’Espresso) разкри, че има сделка между италианска държавна компания и руска държавна компания за покупка на дизелово гориво с „отстъпка“ в цената. Разликата от тази отстъпка ще отива в касите на националистите от Лигата за финансиране на предизборната им кампания…
Да погледнем Франция: през 2015 г. Националният съюз на крайнодясната Марин Льо Пен получи заем от 9 млн. евро от банка, близка на Кремъл. И в резултат, когато Путин отиде в Австрия, Льо Пен заяви, че сега започвало „освобождението на Европа“… От кого? От какво? Освобождение от здравия разум, може би? Освобождение от свободата? По руски.
За България, смятам, няма смисъл да говоря – всички мислещи и четящи хора отдавна са видели връзката на национал-популистите с Кремъл – как се хвърлят да защитават политиката на Русия във ВСИЧКО, както и на националистите по света, които един по един се оказват обвързани или директно зависими от Кремъл.
Да хвърлим и едно око към Австрия. Държавата, която освен велики композитори, философи, художници, даде на света и Хитлер. Държавата, която все още живее в сянката на срама от Втората световна война, държавата, в която обаче крайнодясното се пробужда. Но как се пробужда? Отново с „инжекция“ от Москва. Колкото и бутафорна да се оказа „сделката“ с руската дама – „племенничка на руски олигарх“, е много, ама много показателно мисленето на националистите и отношението им към руските пари. Казва се алчност и е гарнирана с доза двуличие.
О, и, разбира се, вицеканцлерът съветва жената да си купи най-големия вестник в страната – „Кронен цайтунг“, който след това да го подкрепи по време на предизборната кампания. Стара тактика за промиване на мозъци – купувай медии. Да ви звучи познато? Някои от журналистите в медията обаче трябвало да бъдат сменени: „Ще доведем петима нови и ще ги настаним там. Това е сделката“.
(…)
„Зад кулисите те [националистите] правят точно обратното на онова, с което примамват избирателите“. Думите не са мои, те са на лидера на Свободните демократи в Германия Кристиян Линднер. „Тази афера разкрива как наистина мислят крайнодесните популисти – за тях политиката е бизнес модел“.
Всичко това би било просто едно упражнение на клавиатурите и камерите преди, да речем… 15 години. Националистите не съществуваха в този си вид, нямаха никаква сила, бяха „подземни“ групички, далеч от властта. Днес обаче те са колосална заплаха за устоите на Европа.
Не, не терористите са най-голямата заплаха, а именно националистите, защото те искат да разбият Европа не по-малко от терористите, но имат много, много повече власт и сила в ръцете си да го направят. А най-страшното е, че имат подкрепата на огромна част от европейците с промити мозъци. Терористите могат само да мечтаят за такава вътрешна подкрепа и толкова сила.
Очаква се националистите да сформират четвъртата по големина група в Европарламента след изборите. Никой ли не е се усеща наистина, че най-гласовитите противници, най-големите кресльовци срещу ЕС и реда в него са до гушата нагазили в обвързаности с Кремъл? Наистина ли?
Няколко финални мисли:
- Националистът (със звучното българско име) Карлос Контрера се обяви срещу мултикултурализма и го нарече болест. Точно той… детето на мултикултурализма...
Също така иска да се либерализират законите за носене на оръжие.
Защо ли всички десни популисти по света толкова си приличат? Мразят различните, винаги има нотка расизъм у тях, искат повече оръжия и не им пука, ама хич, че самите те са „до ушите“ забъркани в мултикултурализъм. Като Тръмп, който реве срещу имигрантите, а жена му е… ами имигрант – с все цялото си семейство. За Контрера вече обсъдихме. Има още много примери.
- Думата „Джендър“, която чисто и просто означава „пол“ е лоша, но думата „националист“, която навсякъде по света десетилетия е смятана за лоша, защото означава „крайнодесен“, тук е нещо хубаво. Явно измисляме нови значения на думите. Щом публиката е достатъчно тъпа, за да се връзва на евтин цирк, евтин цирк получава, клоуните дори не се стараят вече.
- Само аз ли виждам ирония в това, че мразещите ЕС и искащи „Европа на нациите“, всеки да си е отделно и определено никакви външни имигранти, са фенове на СССР, в чийто състав влизаха едновременно естонци и узбеки; латвийци и киргизи…?
- Отново има куп агенти на ДС, кандидати за Европейския парламент.
- След като гледам какво се случва на политическата сцена, си задавам въпроса: с каква наглост някой говори за образователен или друг ценз на електората… Ако не ти трябва да си умен, за да се кандидатираш, защо пък да трябва да си умен, че да гласуваш?