Днес Комисията представя първата в историята снимка на черна дупка. Тя е заснета от телескоп с показателното име Event Horizon ( Хоризонт на събитията) в рамките на международно научно сътрудничество с участието на учени, финансирани от ЕС. Това важно откритие дава нагледно доказателство за съществуването на черните дупки и представлява сериозна крачка напред за съвременната наука.
Наблюдение на черна дупка се извършва за първи път в историята. То е резултат от широкомащабното международно сътрудничество по проекта Event Horizon Telescope (EHT), в който ключова роля имат изследователи, финансирани от ЕС. Това голямо научно постижение бележи прелом в нашето разбиране за черните дупки, потвърждава предвижданията на Айнщайновата обща теория на относителността и разкрива нови възможности за изследване на нашата Вселена. Първата успешна снимка на черна дупка беше представена днес едновременно на шест пресконференции по цял свят.
Комисарят по въпросите на изследванията, науката и иновациите Карлош Моедаш заяви: „Науката неведнъж е черпила вдъхновение от фантастиката. Черните дупки са загадка, която отдавна вълнува нашето въображение. Благодарение на приноса на европейските учени днес тяхното съществуване вече не е само теоретична концепция. Това фантастично откритие отново доказва, че чрез съвместна работа с партньори от цял свят непредставимото може да стане действителност и нашето познание да се устреми към нови хоризонти.“
Председателят на Европейския научноизследователски съвет Жан-Пиер Бургиньон добави: „Поздравявам учените от цял свят, които с това вдъхновяващо откритие разшириха границите на нашето познание. Особено се радвам, че забележителен принос за този пробив имат учените, финансирани от Европейския научноизследователски съвет. Смелият подход на ЕС — да финансира изследвания, които водят до промяна в научната парадигма — за пореден път даде плодове. Той освен това потвърждава целта на Европейския научноизследователски съвет да подпомага изследвания, които са високорискови, но многообещаващи.“
Посредством Европейския научноизследователски съвет ЕС осигури решаваща подкрепа за EHT. Той предостави финансови средства за трима водещи учени и техните екипи, които участваха в откритието, и подпомогна разработването и модернизирането на голямата инфраструктура на телескопа, която е от ключово значение за успеха на проекта.
Днешните резултати се присъединяват към поредицата от достижения на програмата на ЕС за финансиране на научните изследвания и иновациите „Хоризонт 2020“ и предхождащите я рамкови програми. Водена от тези успехи, Комисията предложи програмата „ Хоризонт Европа“, която е най-амбициозната програма на ЕС до момента и има за цел да поддържа неговата позиция на световен лидер в научните изследвания и иновациите.
Черните дупки са изключително плътни космически обекти с невероятна маса на много малко пространство. Те влияят на околността си по екстремен начин, като изкривяват пространство- времето и нагряват до свръхвисоки температури всяка материя, която попадне в тях. Направената снимка показва черната дупка в центъра на галактиката Месие 87, която се намира в съзвездието Дева. Тази черна дупка отстои на 55 милиона светлинни години от Земята и масата ѝ е 6,5 милиарда пъти по-голяма от масата на Слънцето.
За да може да се наблюдава пряко непосредствената околност на черната дупка, в рамките на проекта Event Horizon Telescope трябваше да се модернизират и да се свържат в мрежа осем телескопа по целия свят. Те са разположени на труднодостъпни места с голяма надморска височина — от Сиера Невада в Испания, през вулкани на Хавайските острови и в Мексико и планини в Аризона, до чилийската пустиня Атакама и Антарктика. В този впечатляващ международен проект участват над 200 изследователи от Европа, Северна и Южна Америка и Източна Азия.
Европейският научноизследователски съвет предостави финансиране на учените, които участват в EHT, чрез следните проекти по програма „Хоризонт 2020“ и Седмата рамкова програма на ЕС:
- проекта BlackHoleCam, който е на стойност 14 милиона евро и има за цел заснемане, измерване и изучаване на черни дупки. Този шестгодишен научноизследователски проект се изпълнява от 2014 г. от трима водещи учени и техните екипи: професор Хайно Фалке от университета „ Радбауд“ в Неймеген (който е и председател на Научния съвет на EHT), професор Михаел Крамер от Института за радиоастрономия „Макс Планк“ и професор Лучано Рецола от университета „Гьоте“ във Франкфурт;
- проекта RadioNet, който подпомага консорциум от 27 институции в Европа, Република Корея и Южна Африка с цел да се интегрират върхови инфраструктури за научни изследвания в областта на радиоастрономията. Той обхваща радиотелескопи, радиоинтерферометри, архиви с данни и работещата в световен мащаб Европейска мрежа за интерферометрия със свръхдълга база. Проектът се координира от Института за радиоастрономия „Макс Планк“. През последните 15 години ЕС инвестира в RadioNet 30,3 милиона евро.
Европейският научноизследователски съвет е създаден от ЕС през 2007 г. и е главната европейска организация, която подпомага висококачествени научни изследвания, разширяващи границите на човешкото познание. Всяка година той подбира и финансира най-добрите и най- талантливите изследователи, без значение какви са гражданството и възрастта им, за осъществяването на проекти в Европа. Европейският научноизследователски съвет предлага четири основни схеми за предоставяне на субсидии: за начинаещи изследователи, за утвърдени изследователи, за водещи изследователи и за синергия. Посредством схемата си от субсидии за доказване на концепция той помага на субсидираните изследователи да преодолеят дистанцията между авангардните изследвания и ранните етапи на пазарна реализация.