Рим рискува да остане без празненства в Новогодишната нощ, съобщиха днес източници, близки до градската администрация. Решение в този дух обмислял правителственият пълномощник Франческо Паоло Тронка, който управлява след принудителната оставка на кмета Иняцио Марино и разпускането на общинската управа в резултат на скандал за корупция и мафиотски връзки.
Пълномощникът е бивш префект на Милано - длъжност на представител на правителството във всяка административна провинция на Италия, чиято основна функция е гарантирането на обществения ред и сигурността на гражданите. Подобна забрана ще бъде безпрецедентна.
Още повече, че замисълът бе тази година за първи път празненствата да се изнесат в периферията на Рим на последните спирки на двете линии на метрото, което по този повод работи денонощно.
Традицията в италианските метрополии е Новата година да се посреща на открито с пищни шоу програми и концерти, като някои от тях се излъчват пряко от Националната телевизия (РАИ).
Във Вечния град центрове на масово забавление в Новогодишната нощ са трите най-големи археологически и архитектурни комплекса в градския център - "Циркус максимус" (на италиански "Чирко масимо"), булевардът "Фори империали" и "Пиаца дел пополо". "Циркус максимус" (от латински " Най-голямата овална арена") със своите 621 метра дължина и 118 метра ширина е бил с най-големи размери от всички подобни съоръжения в пределите на Римската империя, на чиято писта са се състезавали едновременно 12 колесници, всяка теглена от 4 коня. На 24 юни 2001 година на него се стекоха над 1 милион привърженици на футболния клуб "Рома", за да отпразнуват шампионската титла на любимия отбор.
"Фори империали" (Имперски площади) е най-широкият булевард, който свързва Колизеума - едно от седемте чудеса на света - с Олтара на отечеството, на който гори вечния огън в памет на Незнайния воин. "Пиаца дел пополо" (Площад на народа) със своите 17 100 квадратни метра площ е традиционна арена на всякакви масови прояви.
Произходът на името му остава и до днес загадка. През 11 век папа Паскалий Втори построил на това място с народни пари църквата "Света Мария на народа". Понеже и парите, и светицата били на народа, на него бил наречен и площадът, гласи преданието. Изглежда от тогава датира починът "от народа за народа".
Парадокс на историята е, че този почин на папа Паскалий Втори бе възкресен 950 години по-късно, при това от войнстващи атеисти, които "в името на народа" градиха Берлинската стена. Но и те не посмяха да забранят народното честване на Нова година.