Ако човек пристигне в Париж тази сутрин и не знае каква кървава трагедия се е разиграла тук преди малко повече от 24 часа, трудно може и да разбере, че над 100 души са станали жертва на екстремисти, водени от болна идеология и омраза. Обстановката на международното летище на френската столица "Шарл дьо Гол", най-голямото във Франция, изглежда напълно спокойна, а самолетите излитат и кацат по график.
Засилено полицейско присъствие не се забелязва. Само известието, че влакова връзка е прекъсната на едно място и е осигурена автобусна алтернатива, загатва за нещо, което не е както трябва. Първата асоциация обаче е за планиран ремонт. Ситуацията не се променя и след това по пътя към Париж. Автомобилният трафик е сравнително облекчен, но това е така, защото е неделя. Утре, през първия ден от новата работна седмица, задръстванията отново ще станат обичайна гледка във френската столица. Минавайки покрай "Стад дьо Франс", плахо поглеждам към националния стадион на Франция, станал сцена на най-големия триумф в историята на френския футбол - спечелването на световна титла през 1998 г.
Преди по-малко от 36 часа обаче той бе мишена на страховит атентат на приятелски мач, по ирония на съдбата, срещу някогашния заклет враг Германия, сега основен партньор на Франция в Европа. Зловещите кадри с взривовете, отекнали по време на самата среща, обаче сякаш не са били заснети тук. Стадионът изглежда непокътнат и в района не се вижда жива душа. В Париж е топъл и ведър за сезона ден.
Мнозина столичани се радват на хубавото време навън, сякаш забравили шока от фаталния петък 13-и. Повечето магазини са затворени, но това е защото за французите неделя е ден за почивка, а не за работа. И тук полицаи не се забелязват. Само около стратегически обекти патрулират войници с автомати, но парижани като че ли свикнаха с тази гледка след терористичните атаки срещу сатиричния вестник "Шарли ебдо" и еврейски магазин през януари - трагедия, от чието повторение мнозина тайно се опасяваха, но се надяваха да се размине.
Погледнат отдалеч, символът на Париж - Айфеловата кула, се издига спокойно над Сена, а районът изглежда оживен. Когато човек се приближи обаче, първото нещо, което бие на очи, е, че кулата не приема посетители. Известната въртележка в нейното подножие също не работи.
И днес е ден на траур във Франция и сега не е време за забавления. Безгрижните туристи, които си правят снимки, са необичайно малко за Париж. И като че ли не изглеждат така безгрижни. Най-накрая забелязвам и полицейско присъствие във френската столица, атакувана безпощадно и мълниеносно от "Ислямска държава" в петък - под самата кула е паркирал един ван. Животът като че тече в обичайното русло и в района на театър "Батаклан" и камбоджанския ресторант, в друга част на центъра на Париж, които бяха потопени в кръв от терористите.
Тук обаче следите от злокобните събития са по-видими. Хиляди оставени цветя напомнят какво се е случило и изразяват скръбта и съпричастността на парижани и гостите на френската столица. Присъствието на силите за сигурност освен това е далеч по-осезаемо. Малката българска православна църква в Париж, "Свети Патриарх Евтимий Търновски", по принцип е закътано и спокойно място.
Днес обаче тя показва най-нагледно ужаса и болката, които причинява терорът. Отпред са се събрали група опечалени. Сред тях е скърбяща възрастна българка, която е загубила в петък сина си. Никой от опечалените не иска да говори или да бъде сниман. Други българи обаче споделят, че под наглед спокойната повърхност Париж остава в шок. "Хората се страхуват", казва Мариана. "Но не го показват.
Взаимно си вдъхват доверие и така получават смелост и сили да продължат напред." Георги признава, че мнозина са очаквали това да се случи, но "искахме да вярваме, че "Шарли ебдо" ще остане само лош спомен". Кошмарът обаче се повтори. Въпреки това един млад мъж е уверен, че Париж ще се съвземе и ще продължи уверено напред, напук на терора. "Целта на терористите е да ни уплашат, ако успеят, те ще са спечелили. Това никога няма да се случи", обобщава възрастен мъж.