На този ден преди две години Хърватия стана 28-ата членка на Евросъюза. Въпреки първоначалната еуфория при започването на преговорите за присъединяването към европейското семейство на входа на ЕС хърватите дадоха заден.
Страховете им бяха свързани с вдигането на цените и с нежеланието на по-възрастните за влизане в нов съюз. Какво се промени за 2 г. и как хърватите възприемат днес голямото си семейство?
Бях в Хърватия преди 2 г., точно преди хърватите да нарекат официално себе си европейци. Не изгаряха от никакъв ентусиазъм. Или пък ако е имало такъв, не му даваха израз. Оказва се днес положението не е различно, а и мнозинството не забелязва голяма промяна в ежедневието си. Предстоящият туристически сезон е основната грижа по Адриатическото крайбрежие, а бягството от жегата - приоритет във вътрешността на страната, споделя пред "Стандарт" хърватин.
"Да ви кажа честно, за мен членството в ЕС не означава нищо. Животът ми изобщо не се е променил", споделя Ерна от Задар, която отдава под наем няколко апартамента в стария град. За мен е важно да има туристи Миналата година беше истинска катастрофа. Надявам се тази да е по-добре", добавя жената, прибирайки 30-те евро в портмонето си.
Ползите от членството в ЕС се оценяват трудно не само от обикновените хора, но и от политиците. "Все още не можем да говорим за такива. Трябва да ви кажа, че фактът, че сме членове на ЕС все още не е добре осъзнат от моите сънародници. За съжаление не сме усвоили достатъчно европейски фондове и вероятно затова не усещаме разлика. Трябва да знаете обаче, че евроскептизмът нараства в Хърватия", предупреди преди дни президентът Колинда Грабар-Китарович.
Тя обаче добави, че страната й има амбиция през 2020 г. да замени куната с евро
За разлика от България и Румъния, които имаха големи европейски надежди за строителството на пътища, в Хърватия нещата не стоят по този начин. За хърватската автомагистрална мрежа двете държави, които влязоха в ЕС 6 г. по-рано, могат само да мечтаят. Членството на Хърватия в ЕС обаче донесе повече права, най-вече на малцинствата, за които мнозина не си дават сметка.
"Щом казвате, вероятно има повече права, но никой не е разбрал от това. Според мен всичко е постарому. Не мога да говоря за каквато и да и било промяна", казва мъж от Шибеник, който не желае да се представи.
Все пак намират се хора, според които Евросъюзът е донесъл някакви промени в Хърватия. "Политиците ни са доволни, защото май имат повече за крадене казва с усмивка Попай, който е хърватин от Босна, но от години работи в стария град на Задар.
"Но май и хората са доволни, защото политиците ни имат повече отговорности и трябва да се съобразяват с европейските правила", добавя той.
Онова, което хърватите пропускат като факт обаче, е възможността им за работа в чужбина. Повече от половината страни членки са отворили трудовия си пазар за хърватски работници. От днес броят им нараства с още 4, след като Германия, Испания, Белгия и Люксембург премахват ограниченията за хървати.
Когато преди две години страната влезе в ЕС, 13 държави оставиха трудовия си пазар затворен. Останалите 9, сред които Гърция, Франция, Холандия, Кипър, Австрия, Великобритания, Словения, Италия и Малта, имат право да удължат ограниченията първоначално с 3 г., след което с още две. Копирано от standartnews.com