Бързата реакция, интелектът и опитът на пилотите спасили от сигурна гибел пътниците в “Еърбъс” на “Луфтханза” преди 4 месеца, съобщава "24 часа".
На 5 ноември 2014 г. сутринта самолетът поема от Билбао, Испания, за Мюнхен със 109 души и екипаж. Той е версия A321 – същата като A320, но малко по-дълга и с още 40 места.
За 15 минути полет 1829 набира височина 9500 м. Тогава внезапно започва да пада към Земята с носа надолу - снижава се 915 метра със скорост 1220 м/мин. Машината е на автопилот.
Екипажът дава команди за издигане, но без ефект. Капитанът поема управлението и след 45 секунди инфарктни опити успява да спре снижението и самолетът се стабилизира в хоризонтален полет на 8300 м. Но борбата продължава, защото еърбъсът отново опитва да се снижи.
Рестартират двата бордови компютъра, но промяна няма. Пилотите се консултират със специалисти на Земята и разбират, че по време на изкачването два външни сензора са блокирали и дават нереално високи показатели. Това са датчиците за ъгъла на атака (наклона на самолета спрямо въздушния поток), които подават данни на бордовата компютърна система, контролираща самолета. Тя от своя страна реагира, като намалява височината на машината.
“Еърбъс” използва напълно компютризирана система на управление, наречена fly-by-wire. При нея командите на екипажа се вкарват в компютрите, които ги интерпретират и съобразно режима на полет ги предават на управляващите плоскости и двигателите. Пилотите на полет 1829 изключват блокиралите датчици, самолетът започва да се държи нормално и не опитва да се снижава. Машината на “Луфтханза” каца благополучно в Мюнхен.
Разследващите инспектори установяват, че датчиците са замръзнали при издигането, подават стари данни и заблуждават компютърната система. Тя снижава самолета и пилотите са безсилни. Спасява ги решението да изключат блокиралите сензори.
След този инцидент екипажите в “Луфтханза” преминават курс за опресняване на действията при отказ в компютризираната система на “Еърбъс А320”.