От четвъртък до неделя тази седмица над 400 милиона избиратели в Европейския съюз ще определят състава на новия Европейски парламент, състоящ се от 751 евродепутати.
Българските представители в следващия ЕП ще бъдат 17. Гласуването е задължително в Белгия, Люксембург, Кипър и Гърция. Резултатите от изборите няма да бъдат съобщавани преди 23.00 ч. централноевропейско време (полунощ в България) на 25 май. Резултати от т. нар. екзит пол ще могат да бъдат оповестявани след 23.00 ч. българско време в неделя.
На 27 май Европейският съвет (държавните и правителствените ръководители в ЕС) ще заседава в Брюксел, за да обсъди резултатите. Европейските ръководители трябва да определят с квалифицирано мнозинство предложението за следващ председател на Европейската комисия. За първи път тази номинация трябва да получи подкрепата на ЕП, а в противен случай Европейският съвет ще трябва да излъчи нова кандидатура един месец след евентуалното провалено гласуване на евродепутатите.
Предвижда се на сесията си на 14-17 юли ЕП да гласува тайно новия председател на комисията. Подобна процедура ще бъде извършена за първи път в историята на ЕС. За да бъде избран, номинираният за председател на ЕК трябва да получи 50 процента от гласовете на евродепутатите плюс един глас (т.е. поне 376 гласа). През септември евродепутатите ще изслушат номинираните за еврокомисари, а гласуването на състава на ЕК е насрочено за октомври.
През юни предстои съставянето на политически групи в ЕП. Учредителната сесия на новия парламент ще бъде на 1-3 юли в Страсбург. Тогава ще бъдат избрани председателят на ЕП и 14-те неговите заместници, както и шестимата квестори. На 7-11 юли ще се състоят официалните срещи на политическите групи в ЕП.
След като всички официални резултати за изборите на 751 евродепутати бъдат обявени, националните власти ще съобщят на администрацията на ЕП имената на новоизбраните. Преди учредителната сесия през юли новоизбраните евродепутати ще се срещнат и организират съгласно политическата си принадлежност.
Официалните политически групи, които ще съставляват ЕП, трябва да бъдат образувани до края на юни. Досега в ЕП имаше седем политически групи, които представляват повече от 160 национални партии. Евродепутатите, които не искат или не могат да бъдат включени към нито една политическа група, остават "независими".
За да бъде официално призната, политическата група трябва да се състои от поне 25 евродепутати и в нея да има
представители на не по-малко от една четвърт от държавите от ЕС (т.е. не по-малко от седем държави). Досегашният председател Мартин Шулц ще ръководи първата сесия, ако е бил преизбран за евродепутат. В противен случай тази задача се изпълнявана от един от бившите заместник-председатели по реда на старшинството, или, ако никой от тях не присъства, от члена на ЕП, който има най-дълъг стаж като евродепутат.
Кандидатурите за председател на ЕП могат да бъдат издигнати или от политическа група, или от поне 40 евродепутати. Избирането се извършва на първата сесия с тайно гласуване. За да бъде избран, кандидатът трябва да получи абсолютно мнозинство от подадените гласове, т.е. 50 процента плюс един. Ако след третото гласуване нито един от кандидатите не е получил абсолютно мнозинство от подадените гласове, само първите двама, събрали най-много гласове, участват в четвъртото гласуване.
Новоизбраният председател на ЕП заема мястото си и може да държи встъпителна реч. Кандидатурите за постовете на заместник-председатели и квестори се издигат по същите правила, както за председател на институцията. Заместник-председателите ще бъдат определени на втория ден от учредителната пленарна сесия с тайно гласуване.
През септември предложените за еврокомисари ще се явят пред комисии на ЕП, които работят в областта, за която би отговарял кандидатът. Изслушванията ще бъдат открити, а след тях парламентарните комисии ще съставят оценките си на закрито заседание. Случвало се е тези изслушвания да доведат до оттегляне на кандидата за еврокомисар или до промяна на неговия ресор.
След като бъдат гласувани от ЕП, председателят на ЕК и неговите комисари следва да бъдат назначени от Европейския съвет, който взима решението с квалифицирано мнозинство.