Отношението към ромите в някои държави от Европейския съюз е недостойно за 21-ви век.
Това заяви говорителят на Европейската комисия Оливие Баи в отговор на множество въпроси, свързани с днешното изявление на еврокомисаря по правосъдието Вивиан Рединг пред радио "Франс енфо" по повод думи на френския вътрешен министър Манюел Валс, че българските и румънските роми не могат да се приобщят и са обречени да се върнат по родните си места. ЕК напомня на Франция и държавите от ЕС, че съществуват национални стратегии за приобщаване на ромите, не само в страните на техния произход, заяви Баи. Правото на свободно движение и установяване във всяка държава от ЕС на гражданите на Общността е основно и трябва да бъде подчертано, независимо дали става дума за българи, румънци или французи, допълни той.
Ромите също имат правото да се приобщават в държавите от ЕС, които изберат, посочи говорителят. Той отбеляза, че се смесват определенията за право на свободно движение, с което разполагат всички граждани на ЕС, залегнало в договорите от 1958 г., с правото на установяване и работа в друга държава от Общността. Правото на установяване в дадена държава в ЕС важи за всички в срок до три месеца, а след това трябва да бъде доказано притежанието на средства за продължаване на престоя, посочи Баи. Той посочи, че през 80-те години влиза в действие Шенгенското пространство (без гранични проверки).
България и Румъния не са част от Шенген поради липса на единодушно съгласие на държавите от ЕС, уточни той. ЕК вече е заявила позицията си, че тези двете държави са изпълнили поставените изисквания, за да бъдат приети в пространството, посочи Баи. Той отбеляза, че България и Румъния не влизат в Шенген догодина, но за техните граждани отпадат ограниченията за работа навсякъде в ЕС. Българите и румънците имат правото на свободно движение в ЕС, като единствената разлика с останалите страни от Общността е, че подлежат на граничен контрол, както британците, например, добави говорителят.
По неговите думи правото на работа навсякъде в ЕС е предвидено също от 1958 г. по отношение на вътрешния пазар, а преходните периоди, залегнали в договорите със София и Букурещ, отпадат изцяло от 1 януари 2014 година. Все още тези ограничения остават в сила в осем държави - Малта, Белгия, Люксембург, Холандия, Германия, Франция, Великобритания и Испания (само за гражданите на Румъния). Част от тези осем държави частично са отворили трудовите си пазари, посочи Баи и даде за пример Франция, където трудовият пазар е достъпен за българи и румънци, работещи по 298 специалности.
Попитан какво би предприела ЕК по отношение на държави, които гонят ромите, говорителят отбеляза, че преди три години заради нарушение на договорите в тази област ЕК е реагирала. Комисията ще използва средствата на свое разположение, възможните наказания са глоби, уточни той.
Говорителят уточни, че ЕС разполага с три фонда за приобщаване, особено по отношение на някои малцинства - Европейския обществен фонд, Регионалния фонд и фонда за земеделско развитие. Сумите се предоставят на държавите от ЕС и тяхно е решението дали да ги използват. Франция има 53 проекта за четири милиона евро, основно насочени към обособяването на места за прием (на роми), добави той.
Има стратегии за приобщаването на ромите, има и пари, трябват проекти, заяви говорителят. Той отбеляза, че въпросът за премахването на лагерите с роми не е работа на ЕК, тъй като приемащите държави преценяват дали има нарушаване на обществения ред и дали да предприемат съответните мерки. За нас е важно това да става без дискриминация, заяви Баи.