Европейският съюз трябва да отхвърли старите модели на взимане на кредити и да направи реформи, пише германският външен министър Гидо Вестервеле написа статия за британския в. "Файненшъл таймс.
След парламентарните избори в Италия някои хора побързаха да лансират една стара теория, че резултатите от вота се дължат не на вътрешните проблеми, а на наложената едностранно отвън политика на строги мерки за икономии. "Курсът на икономии", твърдят те, бе отхвърлен сега. Икономическият растеж, според тази логика, може да бъде генериран лесно чрез програми за държавни разходи, финансирани чрез взимане на кредити. Този начин на мислене обаче е погрешен в две отношения.
Първо, най-тежко засегнатите от кризата страни от еврозоната избраха, въпреки трудностите, правителства, водещи разумна политика с цел стабилност. Това се отнася за Испания, Португалия, Ирландия и Гърция. Кипър също обяви сега структурни реформи. В Италия дори
Силвио Берлускони подкрепи реформите на правителството на премиера Марио Монти, макар и късно и половинчато.
Второ, твърдението, че изборът е бил между мерките за икономии и икономическия растеж, може и да върши работа като политически лозунг, но не отговаря на реалността. Всички, които привеждат довода, че мерките за икономии и растежът са несъвместими противоположности, претендират още, че растежът може да бъде генериран само чрез взимането на нови кредити. Ние обаче знаем отдавна, че държавните разходи за кредити могат да дадат само краткосрочен, неефективен стимул; те не осигуряват основа за устойчив подем. Нещо повече, ако кредитите продължават да нарастват, то моментът на истината ще настъпи рано или късно, когато пазарите, като кредитори, ще загубят доверие във възможностите за връщане на дълга. В крайна сметка няма нищо по-лошо за една държава от това да стане зависима от финансовите пазари.
Тази година може да се окаже най-трудната от кризата в Европа. Вярно е, че реформите дават първите признаци за успех. Пазарите отново изпитват доверие и бюджетните дефицити и дисбаланси в еврозоната намаляват. Нужно е обаче време, за да бъдат почувствани тези предвестници на подема в реалната икономика. Еврозоната все още не може да излезе от рецесията. В някои страни безработицата сред младежите е на непоносими равнища.
В действителност Европа е изправена пред избор: или да продължи внимателно балансираното си съчетаване на солидарност и растеж чрез по-голяма конкурентоспособност и бюджетна консолидация; или да попадне отново в хаоса на трупащата дългове политика, която
се провали. Второто ще е фатално, тъй като безспорно има връзка между разумната финансова политика, икономическия растеж и заетостта. Най-високите равнища на безработица днес са регистрирани в онези държави, където е обръщано недостатъчно внимание на
солидарността - тъй като никой не инвестира в нея. Така че всички, които се връщат обратно към старите модели на взимане на кредити, няма да постигнат нищо по-добро, а ще си гарантират масова безработица през идните години и десетилетия.
Няма бързи решения за повишаване на конкурентоспособността, дори ако избраното лекарство е горчиво хапче. Германците също знаят това от собствен опит. Намирането на правилната схема от реформи е от решаващо значение. Преобразуванията се нуждаят от време, за да проработят. Също толкова важно е хората да не загубят доверие в лекарството. По тази причина борбата с безработицата и особено съкращаването на безработицата сред младежите трябва да бъде приоритет в дневния ред на Европейския съюз. Да бъдеш безработен е трагедия както за теб самия, така и за икономиката като цяло. Никоя страна не може да си позволи да пропилява трудовите възможности и вдъхновение на народа си.
Реформите, насочени към модернизирането на трудовите пазари, и насърчаването на мобилността на работната ръка, остават приоритет. Необходими са още допълнителни инвестиции в образованието и научните изследвания. Германия може да помогне чрез тясно сътрудничество в областта на професионалната квалификация. Компаниите в цяла Европа, които искат да създават работни места, трябва да получават помощ под формата на по-лесен достъп до кредитните пазари. Банките за развитие като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) играят ключова роля.
В цяла Европа е нужно постоянно провеждане на реформи. Разбира се, това е неотложна необходимост не само за Германия. Ние бяхме и все още сме по-добре от много от нашите европейски партньори, тъй като започнахме достатъчно рано тежки и болезнени реформи и фискална консолидация в началото на 2010 година. Така Германия не стана жертва на психологическия водовъртеж на дълговата криза.
Ще е груба грешка обаче да вярваме, че страната не се нуждае от нови реформи. Не бива да забравяме, че Германия бе определяна като "болния човек на Европа" само преди 10 години. По тази причина германското правителство работи здраво, за да бъдат държавните финанси устойчиви и здрави, включително за федерален бюджет без дефицит през 2014 година, и полага усилия да повиши конкурентоспособността на страната и едновременно с това да увеличи вътрешното потребление, както и да привлече висококвалифицирани млади европейци на своя пазар на труда. Ние знаем, че германската икономика не може да просперира в дългосрочен план, ако нашите европейски партньори не се справят добре.
Европейският кораб сега е на критично важен етап от своето плаване. Ние разчистихме по-голямата част от опасните скали, но все още не сме достигнали безопасно пристанище. Не бива да пропиляваме доверието, което спечелихме отново. Необходимо е да намерим политическата сила да продължим своя курс към политика на стабилност. Придържането към този курс ще се изплати в дългосрочен план.