Политическото напрежение в Средния изток ескалира.
На пръв поглед става дума за обичайното арабско коварство. В действителност обаче синхронното решение на няколко държави под ръководството на Саудитска Арабия да прекъснат дипломатическите и икономическите отношения с Катар е тясно свързано с основния конфликт в региона. Пак става дума за Иран, за напреженията между сунити и шиити и за хегемонията в Персийския залив. Тъй че кризата не е някакъв гръм от ясно небе, а просто позакъсняла последица от първата близкоизточна обиколка на Доналд Тръмп. Пред събралите се в Риад лидери от ислямския свят американският президент обяви Иран за главен спонсор на тероризма и се опита за обедини арабските страни срещу Ислямската република. Откакто т.нар. "арабска пролет" въвлече в хаос част от Близкия изток, Риад и Техеран се борят за лидерската роля в региона. Саудитската монархия успешно са представя за стабилизиращ сунитски фактор по вкуса на Вашингтон и се отблагодарява на Тръмп за доверието с огромни оръжейни покупки.
Въпреки това политическият танц със саби на Тръмп изглежда само отчасти успешен. Вече се появяват пукнатини в антииранския фронт. Официално всички обвиняват Катар, че подкрепя терористични групировки. Вярно е, че емиратът беше едва ли не благоразположен към различни ислямистки групировки, които след сътресенията от 2011 година на няколко пъти тук или там се добираха до властта, например - Мюсюлманското братство в Египет. И преди, и сега Катар притежава едно голямо предимство: огромни залежи от природен газ, тоест - неизчерпаеми парични източници. В сегашния случай обаче отвореността към Иран доведе до това, че съседните държави чрез драстични мерки се опитват да дисциплинират Доха. А Саудитска Арабия, с подкрепата на Тръмп, дава недвусмислено да се разбере кой диктува тона в отношенията между монархиите от Персийския залив.