"Има два вида сирийски бежанци, които са напуснали домовете си. Има хора, които са избягали от военните действия и са се разселили в самата страна — вътрешна миграция. Те са близо 2-2,5 млн. души, но ние не ги броим за бежанци, защото някои от тях са отишли при техни приятели и роднини. Много от хората от граничните райони, в които страните съседки на Сирия подпомагат терористите, мигрират именно в тези държави — Турция, Ливан и Йордания. Точно колко са те обаче не може да се каже. Става дума за приблизително около 1,5 млн. души в Йордания, Ливан и Турция, а тези, които тръгват за Европа са не повече от 20 хил. души, защото им е трудно да придобият виза за тези страни". Това е заявил временно управляващият посолството на Сирия у нас Башар Сафие в интервю за "inews.bg".
"Сирийската опозиция в България не дават възможност на бежанците да се свържат с нас и ги заплашват, за да не се върнат в родината. За да бъдем по-конкретни има много лица, които искат да се върнат в страната си. В същото време те са подали документите си за придобиване на статут. По този въпрос им помагат хора от опозицията. Те ги предупреждават, че ако се свържат с посолството, няма да им помогнат с бежанския статут. Защото по принцип бежанец няма право да напусне мястото, където се намира, освен, ако някой друг не гарантира за него, че му подсигурява дом, средства и т.н.", отбелязва посланикът.
"Турция също има намеса в тази криза, като обслужват собствените си интереси, като искат да си възвърнат годините на Османската империя. Като видите как Турция подпомогна "Мюсюлмански братя” да дойдат на власт в Египет, може да разберете, защо подпомагат терористичните групи в Сирия. Защо преди два дни бяха прекъснати взаимоотношенията между Турция и Египет? Защото Турция подкрепяше "Мюсюлмански братя”, смята посланикът на Сирия у нас.
В заключение посланик Сафие обясни и своята гледна точка за разрешаването на проблемите с иранската ядрена програма. Според него има нещо важно в мирните преговори, свързани с Иран, те щели да подпомогнат много идващата конференция в Женева. "Затова ние се питаме как е възможно иранската криза, свързана ядрената програма на страната, която датира от толкова години назад, да се разреши толкова бързо, а кризата у нас, която е от три години да не може да се реши. Решението идва, стига участниците в него да имат желание", обясни още той.