Откакто Талал го няма, спя по два-три часа на нощ и сънувам кошмари. Сънувам го в едно подземие как плаче и не може да стане. Сънувам, че мъжът ми не е добре с ума и си говори сам", казва с треперещ глас Кети Райчева-Халил, пише Стандарт.
От два месеца пловдивчанката не знае за съпруга си нищо повече от това, освен че е задържан от Хизбулла на улицата в Бейрут и отведен в неизвестна посока. С ливанеца се запознават през 1990 г. пред пощата в Пловдив, влюбват се от пръв поглед и година по-късно се венчават.
Талал Мохамед Халил отваря кафене и магазин с ливански стоки, но голямата част от печалбата отива за разходи по роднините на Кети - за болните майка и сестра, и за отглеждането на племенника. По-късно кафенето фалира и през 2002 г. двамата заминават да опитат късмета си в Ливан.
Пристигат в Бейрут и се установяват в един от най-бедните квартали на града - Узей, населен с шиити. Талал работи като търговски представител - внася мебели и памучно бельо от България и всевъзможни стоки от Сирия, а Кети учи арабски. "Семейството ме прие като снаха много добре. Всички жени казваха, че ме много ме уважават, станахме приятелки. Те обаче се отнасяха с недоверие към всички чужденци. Подозираха ги, че работят срещу Ливан", спомня си тя. Изчезналият съпруг - Талал, също е шиит и никога не е имал проблеми нито с Хизбула, нито с хората от квартала.
През 2006 г. започва войната, из Бейрут летят куршуми и падат бомби. "Беше ужасно. Добре, че оцеляхме". Връщат се в града под тепетата и започват работа като преводачи в сдружение, което помага на студенти от Турция и арабските страни да кандидатстват в български университети. Финансовото им положение не е цветущо, но през есента Талал получава обнадеждаваща вест - най-накрая ще вземе своята част от семейното наследство. При делбата трябва да получи шест луксозни апартамента в центъра на Бейрут.
61-годишният ливанец има шест братя,всичките покойници понастоящем. Единият загинал през гражданската война през 70-те, а останалите се споминали от инфаркти защото не могли да се поделят имането. Кети подозира, че зад отвличането на Талал стои Сана, вдовицата на един от братята - Хасан. През ноември нейният син Али навършил 18-години и като пълнолетен вече можел да се разпорежда с семейните авоари. Али се обадил на вуйчо си в Пловдив и му казал: "Ела да си вземеш имотите". Изпратил му и триста долара за път.
На 13 срещу 14 ноември той излиза от дома си и Кети не го вижда повече. На следващия ден й се обажда по телефона от Турция, където му объркали куфарите в рейса и се наложило да остане три дни. После се чували редовно до 24 ноември, когато е последният им разговор. Талал казал на жена си, че е подал документите за отказ от ливанско гражданство и за получаване на имотите в съда в Бейрут. "Когато ми се обади с него беше и някакъв бизнесмен, с когото говореха на арабски. Той искал да купи малък завод за производство на пластмасови столове и маркучи в България. Аз дори започнах да търся подходящо предприятие", казва Кети.
На следващия ден телефонът на съпруга й бил изключен. Тя незабавно се свързва със своята етърва Сана.
"Тя ми каза: Твоят мъж си замина в петък много щастлив. Взе си парите от имотите и си тръгна". Аз обаче се притесних, тъй като Талал винаги ми се обажда, когато ходи някъде, а този път нямах връзка с него", посочва Кети. На следващия ден отново се обажда на ливанските си роднини и получава смразяващ отговор: "Хората на Хизбула дойдоха и го арестуваха". В ужас българката се свързва и с другите роднини и получава още по-зловещи новини. Али, синът на Сана, й съобщава: "Талал е арестуван и е в затвора в град Захли, ходих да го видя. Задържан е заради някакъв паспорт с един сириец".
Райчева търси обяснение и от Самара, вдовица на друг от братята на Талал. Жената й казва с треперещ глас: "Кети, да знаеш, че Сана го уби, както погуби и всичките му братя. Ликвидира го, за да му вземе имотите. Повече не ми се обаждай!" Друг племенник - Мохамед Халил, банков чиновник, също потвърждава: "Мъжът ти е е обявен за предател от Хизбулла. Забрави за него. Не идвай защото в Ливан е опасно за теб".
Почти в несвяст Кети се обажда на Сана й я обвинява: "Вие сте със сина ти сте убийци. Убихте мъжа на моя живот заради пари". Отсреща чува тежкия глас на етърва си: "Той няма имоти". Междувременно жената иска помощ от Външно министерство и посолството ни в Бейрут. "Нашите дипломати можеха да действат малко по-бързо, да вземат проблема присърце и да бъдат по-човечни", смята тя. Под натиска българските власти местната полиция предприема разследване и дори разпитва Сана. Заключението на ливанското МВР гласи: Установено е, че Талал Мохамед Халил е влязъл на територията на страната на 18 ноември 2012 г. и не я е напускал." "Това не е резултат от разследване - това е подигравка от страна на ливанската полиция”, отсича Кети. Според нея тамошните власти го крият, зада се пооправи от инквизицията преди да го покажат.
Райчева е убедена, че нейната етърва Сана е скроила клопка на мъжа й и е пратила донос до Хизбула, които са го отвлекли и го измъчват в някоя тъмница. "Не знам докога ще издържи, той е много болен. Пие една шепа лекарства - за сърце, за кръвно, за диабет, а преди три години прекара инсулт", опасява се Кети. Жената е възмутена от поведението на шиитската групировка. "Хизбула значи Партия на Бога, що за Партия на Бога е това? Господ така ли прави? Господ е добър, Той не прави лоши неща – да измъчва хората. Как могат да арестуват един човек на улицата и да го държат колкото си искат? Няма ли закони, няма ли съд в Ливан? "Хизбула" говорят за човешките права, но спазват ли ги? Това е абсурдно! Талал е възрастен болен мъж, веднага трябва да бъде освободен ", призовава жената.