Специалисти от България и Япония ще оценяват през март пораженията от опустошителното земетресение в Турция върху сградния фонд. Сред тях ще бъде и инж. Николай Милев, главен асистент в УАСГ, преподавател във факултета по транспортно строителство.
Той е доктор на науките с дисертация върху сеизмичното взаимодействие между почвата и основите на сградите, специалист по сеизмично геотехническо проектиране, асистент и международен научен кореспондент на Токийския университет с две специализации в този академичен център.
Той коментира причините за неравномерните поражения на труса върху сградите в засегнатите в Турция райони, за изискванията на антисеизмичното строителство и за новите тенденции в конструкцията и материалите в строителството, за да бъдат съвременните сгради устойчиви на мощна сеизмична активност. По последни данни над 170 хиляди сгради са сринати до основи или са сериозно повредени при земетресенията на 6 февруари с магнитуд 7,7 и 7,6 по Рихтер, причинили смъртта на десетки хиляди хора в Южна Турция и Северна Сирия.
Турските специалисти в областта на сеизмичното строителство вече са обобщили и систематизирали информацията за пораженията от катастрофалното земетресение на 6 февруари и са ги представили пред местната и международна научна общност на уебинар на 22 февруари дни, казва за БТА инж. Милев. Те са представили ключови зони, в които са видели по-специфични разрушения и до края на март ще бъдат набелязани обектите, които ще бъдат обследвани от международните екипи.
Заключенията на турските специалисти сочат, че голяма част от сградите, строени след 2000 г., са се държали по-добре след труса от 6 февруари, казва Милев. Той уточнява, че сградният фонд в южната ни съседка се разделя на здания, строени преди 2000 г. и след 2000 г. Анкара налага промяна в нормите и кодовете за проектиране след опустошителното земетресение в Турция от 1999г., което бе по-слабо от февруарското.
„Големият проблем е, че трусът от 6 февруари надхвърли силата на сеизмичната активност, при която са заложени нормите за проектиране и строителство. Това поставя проектантите на сгради в Турция в доста неприятна ситуация, защото те може и да са спазили нормите, но при трус, който е по-силен от предвиденото от стандартите, резултатите не са добри”, уточнява инж. Милев.
От една страна има проектиране и спазване на нормите на проектиране. От друга страна има контрол по време на изпълнение, автоматизация в проектирането, която може би играе неблагоприятна роля, сила на труса, която е над проектната – това са все фактори, които оказват влияние върху поведението на конструкциите при сеизмична активност, казва Милев.
Турските специалисти са установили, че за да има добро поведение при трус на сградата, трябва да има съвкупност от фактори – фундаментната конструкция да е проектирана добре, да стъпва надеждно върху земната основа и самата конструкция да е добре проектирана. Те са представили кадри на сериозни поражения върху сградите в района на разлома при различни комбинации от фактори - ако е лоша основата, но добра проектната конструкция на сградата, при лошо геотехническо проектиране и лошо конструкторно проектиране, при стабилна основа и слабо проектиране.
У нас последната редакция на Наредба 2, която задава сеизмичните норми в строителството, е от 2012 г., каза Милев. На първо място, когато се планира сграда в България, трябва да се идентифицира къде попада на сеизмичната карта. В зависимост от мястото на строителната площадка се отчита рискът от силата и типа на евентуален трус. Най-опасните от сеизмична гледна точка райони в България са в Североизточна България и голям район южно от София, казва Милев.
Той допълни, че у нас действат паралелно българските и европейските сеизмични норми в строителството. Като инженерен подход те не са много различни, но европейските норми дават допълнителни насоки и са по-добри, каза специалистът. За обществени поръчки е задължително да се прилагат европейските стандарти, но за частни проекти приложението им е въпрос на договорка с възложителя.
Милев казва, че някои проектанти предпочитат да работят по българските норми. Той уточни, че първа стъпка към евентуално всеобщото възприемане на европейските норми в строителството у нас, е то да бъде одобрено от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и след това формално решението да се превърне в национална норма. Според него ръководството на камарата няма мотив да приеме нещо такова все още. Милев казва, че конструкцията е перо от цялата инвестиция, която се оскъпява частично с около 20 на сто при прилагане на европейските норми. На фона на цялата инвестиция оскъпяването е чувствително по-малко, смята той.
Според инж. Милев все по-малко проектанти у нас намират мотив да спазват пунктуално сеизмичните норми и се правят много компромиси, защото хората живеят с нагласата, че силен трус не е много вероятно да настъпи в България. Често може да се видят компромиси дори в концептуално ниво на земетръсната конструкция, неспазване на изискванията, казва той.
По думите му това е възможно, защото ако проектантът изготви проект с компромис в сеизмичната конструция, техническият контрол узаконява проекта съвместно с проектанта, тъй като в общия случай техническият контрол е ангажиран от проектанта, а не е независим. Така ролята на техническия контрол е формална. След това проектът отива в общината, където се следят второстепенни детайли като брой подписи, не се вниква в дълбочина в спазването на нормите, а надзорът по-скоро се ангажира от възложителя да придвижва формално процедурата.
Специалистите от УАСГ и други научни и академични звена у нас черпят информация, свързана със сеизмичната устойчивост на сградите при бедствия, основно от публични научни ресурси и от огледи на място. Според Милев систематизирането на информацията за пораженията върху сградите при труса в Турция от 6 февруари е полезно, за да се извлекат поуки за конструкциите и дава пример, че след труса в Перник от 2012 г. месеци наред не е имало свободен достъп от станциите у нас, които се поддържат с публични средства и са регистрирали земетресението. Милев смята, че връзката между инженерните науки и сеизмолозите от БАН е скъсана и дава положителен пример от Япония, където държавата и бизнесът работят директно с научни центрове, университети, фирмите възлагат на лаборатории и екипи в университетите да работят по различни специфични казуси. Доказателство за добрите резултати от това сътрудничество е фактът, че трусът в Япония от 2011 г., който е най-силният, регистриран от съществуването на измервателна техника, създаде относително малко щети върху сградите. Там също има здания, които не са сеизмично осигурени според новите стандарти, посочи Милев.
В сеизмичното осигуряване най-важен е здравият инженерен разум, казва инж. Милев.
Не е задължително една сграда, дори и ако не е проектирана според съвременните стандарти, да падне при силен трус. Статистиката го доказва – стари сгради, мислени и строени правилно, компактни конструкции без големи отстъпи, ако са спазени базови принципи, е много вероятно да оцелеят при трус, макар да не са сеизмично осигурени, уточнява той.
В отговор на въпрос за новите тенденции в сеизмичното строителство, специалистът от УАСГ дава пример с техниките за усилване на земната основа. Те се прилагат в Япония още преди 50 години и през последните двадесет и повече години навлизат и в Европа.
„Вместо да се подхожда със скъпи елементи във фундаментните конструкции, все повече навлиза подобряването на самата почва. Прилага се при хвостохранилища, индустриални отговорни съоръжения, по-рядко в жилищно строителство. Единият вариант е да се търси уплътняване на почвата в дълбочина, при друг почвата се смесва с водоциментов разтвор, при което се образува каменовидно тяло, може да се вкарват каменни пилоти – трошен камък под формата на цилиндър в почвата на дълбочина 5-10-12 метра. Това е нещо сравнително авангардно, което започва да се прилага и у нас”, казва инж.Милев.
Той даде пример и с древен метод. „В Перу например преди хиляди години са правени храмове върху торбички, пълни с камъни, известни като шикра. Основите лягат върху множество такива торбички, които играят ролята на сеизмична изолация, позволяваща приплъзване. Шикра е успяла да спаси културните паметници на древните цивилизации. Смисълът на нормите е да се спазва общо високо ниво, но сгради, градени преди сеизмичните норми, оцеляват хилядолетия”, заключва инж. Милев.