Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че икономическият растеж на Босна и Херцеговина от 2,4 процента през 2022 г. ще се забави до 2 процента през 2023 г., съобщава БТА.
Според оценката на МВФ инфлацията в Босна и Херцеговина през 2022 г. възлиза на 10,5 процента.
Централната банка на Босна и Херцеговина представи днес доклада на МВФ, озаглавен "Регионални икономически перспективи за Европа". Габриел Ди Бела от Европейския отдел на МВФ и постоянният представител на МВФ в Босна и Херцеговина Андрю Джуъл говориха за най-новите промени, прогнози и рискове спрямо бъдещите перспективи в Европа и в Босна и Херцеговина.
Във встъпителната си реч управителят на Централната банка на Босна и Херцеговина Сенад Софтич подчерта доброто сътрудничество с МВФ и готовността за участие във всички съвместни усилия за намиране на по-добри перспективи за бъдещето на босненската икономика.
„Наясно сме, че живеем във време на голяма несигурност и че цяла Европа е изправена пред едни и същи предизвикателства - от войната в Украйна и енергийната криза до високата инфлация. Всички имаме едни и същи или подобни проблеми и следователно са необходими силни координирани действия“, подчерта Софтич.
Габриел Ди Бела от Европейския отдел на МВФ каза, че войната в Украйна създава няколко предизвикателства за региона, сред които е повишаването на инфлацията, довело до координиран отговор от страна на централните банки по света.
Намалените доставки на газ от Русия, добави той, оказват пряко влияние върху производството на много компании, но и косвено влияние върху производството на електроенергия и повишаването на цените не само на газа, но и на електричеството.
„Последицата от по-високите цени на храните и енергията е повишената инфлация в региона, независимо дали говорим за развиващи се икономики, или за напреднали икономики. Между 60 и 70 процента от увеличението на инфлацията, което отчетохме през август, се дължи на комбинацията от по-високи цени на храните и на енергията“, каза Ди Бела.
Постоянният представител на МВФ в Босна и Херцеговина Андрю Джуъл говори за перспективите за икономически растеж в Босна и Херцеговина.
„Рецесията по време на пандемията не беше толкова лоша, колкото се опасявахме, а след това имахме възстановяване, което беше по-силно, отколкото очаквахме. Сега, когато перспективите в Европа се влошават, ние направихме последователни корекции. Според последната ни публикувана прогноза, предвиждаме растеж от 2,4 процента през 2022 г. и два процента през 2023 г.“, каза Джуъл, добавяйки, че инфлацията в Босна и Херцеговина според последните оценки ще бъде 10,5 процента през 2022 г.
Зад високата инфлация, добави той, стоят основно две категории - храните, които съставляват една трета от индекса на потребителските цени, а също цените на транспорта.
Що се отнася до енергийните доставки, много страни в Западна Европа са изправени пред по-нататъшно намаление на доставките на газ, каза Джуъл, добавяйки, че Босна и Херцеговина е по-малко чувствителна към енергийните тенденции, отколкото някои други страни.
Според тенденциите на световния пазар цените на газа и бензина са по-високи, докато, както посочи той, цените на електроенергията са замразени за дълго време за домакинствата, а увеличенията на цените на тока за фирмите са ограничени.