От няколко дни Балканите са разтърсени от новината, че се обсъжда подялба на Македония. Това става ясно от изказването на конгресмена Дейна Рорабакър. Той определя Република Македония като държава, която няма никакво бъдеще в съвременния свят. Пак според него населената с албанци част от Македония трябвало да се слее с Косово, а остатъчният дял да се обедини или с България, или с която и да е страна, с която те твърдят, че са свързани.
Според някои експерти това би довело до конфликт на Балканите, дори до кръвопролитие. По този повод от Новини.бг потърсихме за коментар по темата директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
Преди време той заяви, че Македония трябва да остане цяла и неделима, но да признае, че до 1944 г. е била българска. Сега го питаме: Какъв трябва да бъде курсът на България по темата с Македония?
България трябва да има дългосрочна политика по отношение Македония с крайна стратегическа цел. Тя не може да бъде тази, която беше през 19 и 20 век - присъединяване на територията на Македония към България. В наше време хората ликвидират граници, а не установяват нови. Единственото, което можем да искаме като стратегическа цел е запазване на цялостта на Македония, никаква подялба между околните държави. Запазване на цялостта на държавата, но ребългаризирането на българското население. Терминът е на Кирил Григоров, първият президент на Македония. Тоест ние трябва да преследваме това като стратегическа цел. На практика това означава да има на територията на Европа две държави на българската нация. Това няма да е безпрецедентно, например: на гръцката нация (Кипър и Гърция); на албанската нация (Албания и Косово); на румънската нация (Молдова и Румъния); на германската нация (Австрия и Германия) и др.
Там предстоят парламентарни избори, коя политическа сила ще надделее?
Не съм сигурен дали ще има предсрочни парламентарни избори, тъй като не е изтекъл срокът, в който Зоран Заев (лидерът на СДСМ в Македония) може да направи правителство или не. Турболенциите там ще продължат, защото албанските партии засега са твърди, те искат неща, които ако станат действително ще имаме една нова държава, с ново име, нов химн, ново знаме и два албански народа – албанците и „македонците“. Зоран Заев трудно би приел подобно предложение.
Ще бъдем ли засегнати и ние?
Да, ще бъдем засегнати. На първо място ще бъде, че българските политици, в това число и опозицията, трябва да вземат отговорни решения какво да правим, ако действително Македония смени името си. Има и друга опция – албанците директно заплашват, че отцепват западната част на Македония, където те са пълно болшинство. От населението там са останали 3-4% македонци. Това ще бъдат много трудни решения, защото ние нямаме стратегическа политика, на която да се опрем. Такава имахме пред 20 век – правилна или неправилна, но имахме. До 1912 г. Ние твърдо държахме на неделимостта на Македония, да я делим с когото и да е и издигнахме идеята за автономия на Македония. Тоест за самостоятелна държава на територията на Македония. След това я деляхме със Сърбия, а по-късно и с гърците. Претърпяхме общо взето провал. Не пълен, защото част от нея влезе и в нашата територия, но като цяло беше провал. Сега трябва да внимаваме много да не допуснем трети провал.