Стотици деца в азиатски страни като Китай, Виетнам и Камбоджа са починали от особено тежка форма на т. нар. синдром ръка-крак-уста, съобщава БТВ, позовавайки се на АП. Името на болестта идва от местата, на които най-често се появяват обривите при заразените.
Висока температура, мозъчно възпаление, парализа и отказ на дихателната система са сред тежките симптоми на опустошителната болест, макар и заразилите се често да не проявяват никакви симптоми в началото.
„Може да отнеме време, може би години, докато той се възстанови. Когато спи, белите му дробове не работят”, споделя опечален баща, чието 20-месечно бебе е болно от седем месеца и диша чрез тръбичка в гърлото си.
Когато наскоро заразата порази Камбоджа, лекарите нямали идея с какво точно се сблъскват. И до ден днешен експертите не разбират напълно защо болестта е така опустошителна.
Ентеровирус 71 предизвика страхове по-рано тази седмица, когато бе открит в лабораторни проби, взети от 52 камбоджански деца след смъртта им от мистериозна болест.
На своята Туитър страница Световната здравна организация обяви, че повечето случаи са причинени от стомашно-чревния щам, засягащ нервната система.
Общо 356 души в Китай и 33-ма във Виетнам са станали жертва на болестта само от началото на годината.
Красноречива е гледката в поразените китайски провинции, където десетки плачещи деца изпълват приземните етажи на болниците. В засегнатата провинция Хунан смъртните случаи през май са 33, една четвърт от всички за страната месеца.
Макар и неразгадана, болестта върлува в Азия още от 1997 г., когато за първи път пламва в Малайзия. След това са засегнати и Япония, Южна Корея, Сингапур, Монголия, Тайван, дори и Австралия.
Няма ваксина или специално лечение срещу болестта. При особено тежки случаи към болните се прикрепят поддържащи системи и им се вливат протеини. За експертите все още е необяснимо защо някои страни от региона остават незасегнати, например Индия и Индонезия.
Болестта е от същия род като детския паралич и поразява главно деца под пет години. Трудна е за овладяване, защото се разпространява много лесно – чрез кихане, кашляне и контакт с флуиди от възпалени места. САЩ и Европа също са били огнища на заразата, но без сериозни последствия.