Елит в Истанбул аплодира БГ художници

Четирима български художници са сред най-коментираните артисти тези дни в Истанбул. Творенията им са изложени в елитната галерия "Гая", която събира отбрана публика на култовия булевард "Истиклял" - в самия епицентър на мегаполиса. В проекта на Ирина Баткова, наречен "Предефиниране на всекидневното пространство", участват Петер Цанев, Георги Георгиев-Jorrras, Рада Букова и Цветан Кръстев, съобщава Стандарт.

Всеки от тях представя различни изследователски прийоми, обединени в достойна цел - преобразяване с езика на изкуството на банални, скучни и досадни обекти от действителността. "Идеята е изложбата да представи визуална интервенция в "света на обикновеното", която провокира зрителя да се замисли за ролята на артиста - като медиатор между различни интелектуални полета с цел да генерира нови смисли и да произведе нови значения. "Предефиниране на всекидневното пространство" е проект, който е създаден да функционира в мултикултурна езикова среда.

Той предполага широко поле за интерпретации на основната идея. Заради това е възможно в изложбата да се включват куратори и артисти от градовете, в които тя се представя - без да ограничава тяхната свобода на действие. Основното в селекцията на автори и проекти се крие в "надникването" отвъд универсалното разбиране на вече установените значения на думите, с които си служим при назоваването на "нещата от живота", коментира Ирина Баткова, която натрупа международен рейтинг като куратор на конкурса за съвременно изкуство на Мтел.

И уточнява, че колегата й от Истанбул Езги Бакчай се включва отлично в експозицията, канейки към нея да се присъединят Керем Байрактар, Мелиха Сьозери, Бахадър Йълдъз и Угур Чолак.
Петeр Цанев анализира границата между физическа и въображаема реалност. Той оставя светещи следи върху фотографии на умишлено търсени обикновени и незабележими детайли от всекидневието, които по волята на твореца могат да се превърнат в произведения на изкуството.

Петер напомня на зрителя парадокса, "че картината винаги остава действие, което се случва във физическата реалност".
Jorrras ползва елементи и предмети от всекидневието, трансформирани чрез детайлна и прецизна "дизайнерски обработка". Той съзнателно ги преекспонира и с финалното им поставяне в осветени със студена неонова светлина кутии, които увеличават смущаващото им психопатично въздействие. Рада Букова работи с пластмасови торбички и чанти, балони, шишета с препарати, дини и т.н. - извадени от смисъла на всекидневната си употреба и поставени в изложбеното пространство в режисирани от художничката отношения помежду си.

Видеоартът на Цветан Кръстев е оригинален опит да се открие мястото на човека в глобалната картина на битието. Авторът неслучайно казва: "Все повече ми се иска работите ми да останат на границата на доловимото и материалното в момента, когато то се дематериализира."
"Художниците - абстрахирани от шаблонността на всекидневния живот - създават невероятни ситуации. Шеметното разнообразие от емоционални пространства премахва културните, географските и политическите предразсъдъци, като проектира нови координати в съзнанието на зрителя", категорична е Езги Бакчай.

Бахадър Йълдъз използва дървени предмети в традиционните им функции - ортопедични дървени крака, газови маски от Втората световна война, чистачки на предно стъкло на мотор... Мелиха Сьозери "засажда" тела, за да спаси думите от буквалните им значения. Керем Озан Байрактар е "вентилатор без перки", счупена машина, ням оратор, нефункционален работник на удоволствие. Неговото видео "Тегло" алегорично описва болката в традиционния западен разказ за тялото и времето - чрез връзката между страдащото дете и ябълките, които падат от боледуващо дърво. Според Угур Чолак, който поддържа действие, време и предмет "навън", всеки рай е непостоянен - като внезапен проблясък в рамките на всекидневието ни. А да бъдеш точно там в този момент, вглеждайки се в него, е възможно само чрез фотографията.