Когато през есента на 2019 г. предстоеше избор на главен прокурор единственият кандидат Гешев получи подкрепа, невиждана при друг избор – от чистачките и шофьорите в районните прокуратури до прокурори от Върховната касационна прокуратура.
Който не подкрепяше, трябваше да впише причината – годишен отпуск или отпуск по болест, все основания отвъд свободната човешка воля. За изминалите три години и малко от мандата му Гешев даде множество поводи за предсрочното си освобождаване – добре мотивираните искания за това на министрите на правосъдието Я. Стоилов и впоследствие Н. Йорданова не успяха да убедят множеството от членовете на ВСС. И при тях свободната човешка воля и убедителността на правната аргументация не спомогнаха. Към ден днешен политическите и икономическите кръгове, които издигнаха Гешев, отдръпват подкрепата си и като нищо чистачките и чистачите от ВСС да изметат предсрочно неубедителния възпитаник на ковачницата за висши кадри в правосъдието, самата Магнаура – Школата на МВР в Симеоново.
В публичното пространство се налага мнението, че Гешев е действал противоправно в три направления:
уронил престижа на съдебната власт с две действия – първо като манипулира общественото мнение за това били ли са или не с него децата му /първоначално казва, че много са се изплашили, после се оказва, че не са били в колата/, второто – чрез твърдението на Борислав Сарафов за навлизането на прокуратурата на територията на политиката/твърдение, видно от поведението на Гешев още преди избора му/,
тежко нарушение – а именно това, че Гешев незаконосъобразно е наредил участието на израелския експерт в процесуалните действия по разследването. Тук се потвърждава, че устните указания на който и да е главен прокурор имат повече сила от всички процедури на НПК и кодексът е един нормативен параван.
Но какво стои точно зад тези думи?
Както знаем, съдиите, прокурорите и следователите могат да бъдат освободени само на конституционно посочените основания. Едно от тези правни основания е именно тежкото нарушение или системното неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Гешев спокойно може да направи 3 в 1.
Но да навлезем малко в същината на нещата:
За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т.е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна възниква необходимост да е налице вина на дееца – умисъл или небрежност. Също така в някои случаи следва да е налице установен правнорелевантен резултат – вреда, както и причинна връзка между деянието и резултата.
За да се пристъпи към налагането на наказанието дисциплинарно освобождаване от длъжност се изисква да бъде взето под внимание, че съгласно чл. 307, ал. 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ дисциплинарното нарушение е поведение, което обхваща две хипотези:
виновно неизпълнение на служебните задължения;
накърняване на престижа на съдебната власт.
Специално дисциплинарното наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност се налага за изрично посочените в чл. 308, ал. 3 от ЗСВ три нарушения, действия или бездействия:
системно неизпълнение на служебните задължения;
друго тежко нарушение на служебните задължения;
действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
Безспорно е, че нито Конституцията, нито ЗСВ дават определение на понятието „тежко нарушение“.
Следователно преценката за тежестта на нарушението е на самия ВСС. На практика това означава, че ВСС трябва да обоснове тази своя преценка, тъй като това е въпрос за законосъобразността на постановения от него административен акт като тежестта се преценява за всеки отделен случай.
Но безспорно е също така, че изискванията към главния прокурор, пък бил той и Иван Гешев, следва да бъдат още по-високи отколкото към редовите длъжности в съдебната власт. Това поне е предписанието отново на чл. 170, ал. 5 от ЗСВ, който освен изискванията за редови съдия и редови административен ръководител в съда и в прокуратурата „вдига“ още летвата:
1. способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт;
2. висока професионална компетентност: да притежава задълбочени знания в областта на правото, богат практически опит в съответната област на правото, ръководни и административни умения, изявени аналитични способности;
3. изявена независимост, воля за налагане на законността, решителност при изпълнение на служебните задължения и с принос за утвърждаването на правовата държава;
4. да притежава развити умения за работа в екип, за мотивиране на колеги, за търсене и носене на отговорност.
В процедурата за избор на Гешев постъпиха становища, че Гешев никак не отговаря на тези изисквания, но предвождани от министъра на правосъдието на ГЕРБ Данаил Кирилов, членовете на ВСС не обърнаха внимание на това.
За освобождаването на редови съдия, прокурор и следовател както и за изборен член на ВСС се изисква провеждането на дисциплинарно производство по реда на глава шестнадесета от ЗСВ. За разлика от това, за председателите на върховните съдилища и главния прокурор – производството е за предсрочно прекратяване на мандата, което е квазидисциплинарно или sui generis предвид изключително високите изисквания към лицата, заемащи тези длъжности. То се провежда по реда на чл. 175 от ЗСВ и Вътрешните правила на съдебния съвет. И все пак, налагането на мярката предсрочно освобождаване има наказателен характер и само по себе си се явява наказание. Очевидно, за да бъде наложена, тя трябва да има своето доказано основание, в противен случай би довела до безпринципност и произвол при приложението на закона.
Уронването на престижа на съдебната власт не е витиевато понятие
Законът не дефинира и не категоризира възможните прояви, несъвместими със статуса на съдията, прокурора и следователя,
но третира като състав на дисциплинарно нарушение онези от тях, които обективират отклонение от общоприетите морални норми. А и поради това формират отрицателна оценка за професионалния морал на съответното лице, компрометират честта му в обществото, рефлектират и върху обществената оценка на интегритета на съдебната власт като цяло. За да бъде накърнен престижът на съдената власт, съответното действие/бездействие следва да е станало известно и на други лица. Това постановява накратко съдебната практика.
Има ли трудност в доказването на противоправното поведение на Гешев?
Както знаем, ако се пристъпи към процедура по освобождаване на Гешев той може да възрази пред ВСС. В този случай думите на Сарафов ще стоят срещу думите на Гешев по отношение на твърдението за въвеждане в заблуждение на обществото как и в чие присъствие е станала случката, гръмко наречена терористичен акт. В допълнение към тези думи ВСС следва да изследва медийните публикации по темата, но те нямат характер нито на официални, нито на частни документи с удостоверителен или диспозитивен характер. Публикациите в печатните издания са от категорията печатни материали, визирана в чл. 187 ГПК, приложим по силата на чл. 144 АПК и в административния процес и същите могат да бъдат доказателство за съществуването им, но не и за тяхната достоверност.
По-лесно установимо е устното нареждане на Гешев израелският експерт да участва в разследването, от което самият Гешев има интерес. За целта обаче е необходимо наблюдаващият прокурор и останалите присъстващи лица да свидетелстват и потвърдят това. Към часа на написване на настоящата статия Софийската градска прокуратура отрича официално да е допускала такъв експерт. В този случай твърдяното на Сарафов отново стои срещу думите на СГП.
Предложение за освобождаване на главния прокурор може да направи министърът на правосъдието както и най-малко трима членове на прокурорската колегия на ВСС. Видно, вече е депозирано искане за освобождавена на Гешев от шестима членове на ПК на ВСС.
В заключение
Очевидно е, че при безспорни нарушения от страна на Гешев ВСС не уважи исканията на Янаки Стоилов и Надежда Йорданова. За да се стигне сега до отстраняването на Гешев ще има борба между лобита в потъналата в зависимости българска прокуратура. Припомняме, че ГЕРБ имат опит в симулативното искане на оставки – през януари 2016 г., след провалената конституционна реформа те уж искаха оставките на членовете на ВСС, ама уж, без да задвижат процедурата, страдаща също от нормативни дефицити. А те са изразяват в това, че също не е ясно как се упражвява детайлно искането за освобождаване на членове на ВСС по инициатива както на Народното събрание, така и на съдиите, прокурорите и следователите/анализ на ИПИ виж тук/.
Да не забравяме обаче същественото: политическо освобождаване от личността без промяна на модела е поредното възкресяване на 30-годишния порочен модел. Това ще легитимира Борисов като съдебен реформатор, но същият състав на ВСС да избира нов Гешев би било комично, ако не опасно. У нас дефицитите на Конституцията и законите се усилват от дефицита на личности, които да ги прилагат.