В продължение на близо 30 години Арктическият съвет е ярък пример за сътрудничество след края на Студената война, като осемте му членове, сред които представители на Русия и САЩ, работят заедно по научни изследвания за промените в климата и социалното развитие в този деликатния в екологичен план регион, анализира БТА.
В момента обаче година след като членове на Съвета спряха да си сътрудничат с Русия в резултат на инвазията ѝ в Украйна и Норвегия се готви на 11 май да поеме председателството на Съвета от Москва, анализатори поставят въпроса дали просъществуването на полярната организация е изложено на риск, ако тя не може да работи съвместно с държавата, която контролира повече от половината от арктическото крайбрежие.
Един неефективен Арткически съвет може да се окаже пагубен за околната среда в региона и за 4-милионното му население, което трябва да понася последствията от разтапящите се ледове и от интереса, който неарктически държави проявяват към почти неизползваните минерални ресурси на региона.
В миналото Съветът, който включва осемте арктически държави Финландия, Норвегия, Исландия, Швеция, Русия, Дания, Канада и САЩ, е изготвял обвързващи споразумения за защита и опазване на околната среда. Освен това той е платформа, която дава гласност на коренното население, и не се занимава с въпроси по сигурността.
С прекратяване на сътрудничеството с Москва обаче, около една трета от сто и тридесетте проекта на Съвета са замразени, не може да стартират нови проекти, а съществуващите такива не може да бъдат подновени. Учени от Запада вече не работят съвместно с руските си колеги по проекти, като например открития за промените на климата, а сътрудничество в мисии за търсене и спасяване и по време на нефтени разливи е преустановено.
"Опасявам се, че това ще се превърне в спънка за възможността на Арктическия съвет да се справи с тези разностранни въпроси", каза за Ройтерс американският сенатор от щата Мейн Ангъс Кинг.
Разединен ли е регионът?
Затоплянето в Арктика става около четири пъти по-бързо отколкото в останалата част от света.
С топенето на морския лед полярните води стават достъпни за корабоплавателната и други индустрии, които искат да използват изобилието от природни ресурси на региона, сред които са петрол, газ и метали, като злато, желязо и редкоземни елементи.
Раздорът между Русия и останалите страни членки на Арктическия съвет означава, че е малко вероятно да се отвърне адекватно на тези промени.
"Норвегия се изправя пред голямо предизвикателство", каза съдиректорът на Арктическата инициатива на факултета по политика и управление "Кенеди" на Харвардския университет и бивш съветник по научните въпроси на американския президент Барак Обама Джон Холдрън. "А именно как да продължи колкото се може повече с добрата работа на Арктическия съвет в отсъствието на Русия", поясни той.
От своя страна Русия смята, че това не може да стане без нейно участие. Съветът започва да отслабва, каза за Ройтерс руският представител в Съвета Николай Корчунов и добави, че не е сигурен, че Съветът ще може да просъществува в качеството си на основна платформа за въпросите на Арктика.
Вероятността Русия да действа сама по проблемите на региона или дори да основе свой собствен съвет, който да се конкурира с Арктическия съвет, допринася за нарастване на безпокойството. Наскоро Москва предприе действия за разширяване на сътрудничеството на Арктика с неарктически държави, като на 24 април подписа меморандум с Китай за съвместна работа на бреговата охрана на двете държави в Арктика. Няколко дни по-рано, на 14 април, Русия покани държавите БРИКС - Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка – да проведат научни изследвания в нейното селище на арктическия архипелаг Свалбард, който е част от Норвегия, но на който други държави могат да извършват своята дейност според договор от 1920 г.
"Русия се опитва да изгради връзки с някои неарктически държави, в частност с Китай, което е обезпокоително", каза изпълнителният директор на Арктическия ръководен комитет към Белия дом Дейвид Балтън.
Корчунов заяви, че Москва приветства присъствието на неарктически държави в региона, при условие че те нямат военни намерения. "Поставяме акцента върху партньорство от чисто миролюбив характер, което показва необходимостта от разрастване на научно и икономическо сътрудничество с неарктически страни", добави той.
Как да се ангажираме с Москва?
Норвегия е "оптимистично" настроена, че поемането на председателството от Русия ще бъде безпроблемно, тъй като е в интерес на всички арктически държави да запазят Арктическия съвет. "Трябва да защитим Арктическия съвет в качеството му на най-важния международен форум за арктическо сътрудничество и да направим всичко възможно той да просъществува", каза за Ройтерс норвежкият заместник външен министър Айвинд Вад Петерсон.
Това няма да бъде лесно, имайки предвид обтегнатите отношения между Осло и Москва. През април Норвегия експулсира 15 руски дипломати, като се обоснова с това, че те са шпиони. Москва отхвърли това обвинение, а Корнучов заяви, че с експулсирането на дипломатите се подкопава доверието, което е необходимо за съвместно сътрудничество.
Според анализатори Норвегия, която е страна членка на НАТО и има обща граница на Арктика с Русия, все още е в добра позиция да се справи с поддържане на деликатния баланс в отношенията с Москва.
"Норвегия е страната, която най-открито поддържа идеята за оставяне на отворена врата за Русия, за да може тя да се върне, когато е политически възможно, и да стане отново член на Арктическия съвет", каза старшият научен сътрудник по управление и сигурността на Арктика към института "Фритьоф Нансен" в Осло Свейн Вигеланд Ротем.
В крайна сметка Съветът ще трябва отново да се ангажира с Русия дори и все още този момент да не е настъпил, каза политикът Ая Ларсен. "Не виждам Арктическия съвет без Русия за в бъдеще", добави Ларсен – политик от Гренландия в датския парламент и председател на парламентарната група на Арктика, която включва депутати от арктическите страни. "Трябва да се подготвим за едно ново време, след като един ден войната (в Украйна) приключи", допълва Ларсен.