Спадът в руския износ на изкопаеми горива, след като Москва нахлу в Украйна, ще трансформира глобалния енергиен пейзаж за десетилетия, и може да помогне за ускоряване на прехода към зелена енергия. Това пише в най-новия годишен доклад на Международната агенция по енергията (МАЕ), отразяващ световните енергийни перспективи, съобщиха световните агенции, цитирани от БТА.
Експертите на МАЕ признават икономическите щети от намалените доставки на руски петрол, природен газ и въглища. Те все пак запазват прогнозата си, според която при най-добрия сценарий, свързан с климата, не са необходими инвестиции в нови проекти за изкопаеми горива.
В доклада пише още, че глобалната енергийна криза причинява дълбоки и дълготрайни промени, които обаче могат да ускорят прехода към по-устойчива и сигурна енергийна система.
"Енергийните пазари и политики се промениха в резултат на нахлуването на Русия в Украйна, не само за момента, но за десетилетия напред", каза главният изпълнителен директор на агенцията Фатих Бирол.
"Енергийният свят се променя драматично пред очите ни. Правителствата по света обещават да превърнат това в историческа и окончателна повратна точка към по-чиста, по-достъпна и по-сигурна енергийна система", добави Бирол.
Краткосрочното по-слабо предлагане, вследствие на намалените доставки на изкопаеми горива от Русия, ще трябва да бъдат компенсирани от другаде. Най-добри за тази цел са проекти с "кратки срокове за изпълнение", които бързо могат да осигурят петрол и газ на пазара, без да се изпада в зависимост, посочват експертите на МАЕ.
Очаква се глобалните инвестиции в зелена енергия да нарастват с по над 2 трилиона долара годишно до края на десетилетието. Това представлява наполовина повече от настоящите нива.
Миналата година МАЕ изненада енергийния бранш, като заяви, че според най-благоприятния й за климата сценарий, по-ниското търсене и увеличаването на нискоемисионните горива правят новите петролни и газови проекти ненужни след 2021 г.
Според прогнозните данни делът на изкопаемите горива в глобалния енергиен микс ще спадне от 80 на сто до 60 на сто през 2050 г. Глобалните емисии на въглероден диоксид също се очаква да намалеят, пише в доклада на МАЕ, цитиран от ДПА.
Въпреки това МАЕ приема, че глобалното затопляне ще бъде с 2,5 градуса по Целзий до 2100 г., което е над целта за затопляне от 1,5 градуса по Целзий, при която биха били предотвратени сериозни последици от изменението на климата.
Що се отнася до Русия, МАЕ пише в своя доклад, че страната, която е най-големият износител на изкопаеми горива в света, никога няма да си възвърне предишния дял от глобалния енергиен микс, който имаше преди инвазията си в Украйна.
Руските доставки на международно търгувана енергия ще спаднат до 13 на сто до 2030 г., докато през миналата година те бяха около 20 на сто. Глобалното търсене на всякакви видове изкопаеми горива е достигнало пик или плато, което се случва за първи път в прогнози на агенцията.
Глобалните емисии, отделяни от изкопаеми горива, и водещи до изменение на климата, ще достигнат своя максимум до 2025 г., тъй като използването на въглища ще спада през следващите няколко години. Търсенето на природен газ ще бъде в плато до 2030 г., а търсенето на петрол ще достигне такова към средата на следващото десетилетие, преди да спадне, очакват анализаторите.
"Един от ефектите от действията на Русия е, че ерата на бързо нарастване на търсенето на природен газ наближава своя край", предвижда още МАЕ, посочвайки, че нарастването на глобалното търсене на газ между 2021 г. и 2030 г. ще бъде с по-малко от 5 на сто.