Международният валутен фонд очаква глобалният икономически растеж през 2021 г. да бъде малко под прогнозираните през юли 6 на сто. Това заяви във вторник шефът на МВФ
Георгиева, позовавайки се на рисковете, свързани с дълга, инфлацията и различните икономически тенденции вследствие на коронавирусната пандемия, съобщава Ройтерс, цитирани от БНР.
Това е първата публична изява на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева от началото на скандала с обвиненията срещу нея, че е работила в полза на Китай.
Георгиева каза, че световната икономика се възстановява, но пандемията продължава да ограничава това възстановяване, като основната пречка е породена от "Голямото ваксинационно разделение", при което се вижда, че има твърде много страни с твърде малък достъп до ваксини срещу Covid-19.
Във виртуална реч в Университета "Бокони" в Италия, Кристалина Георгиева каза, че актуализираните през следващата седмица "Световни икономически перспективи“ на МВФ ще прогнозират завръщането до 2022 г. на развитите икономики до нивата на икономическо производство от преди пандемията, но повечето нововъзникващи и развиващи се държави ще се нуждаят от "още много години", за да се възстановят.
"Изправени сме пред глобално възстановяване, което остава "затруднено" от пандемията и нейното въздействие. Не можем да вървим напред - това е все едно да ходим с камъни в обувките", каза тя.
Съединените щати и Китай останаха съществени двигатели на икономическия растеж, а Италия и Европа демонстрираха повишена скорост, но растежът се влошаваше на други места, посочи шефът на МВФ.
Инфлационният натиск, ключов рисков фактор, се очакваше да отшуми в повечето страни през 2022 г., но той ще продължи да влияе върху някои нововъзникващи и развиващи се икономики", каза още тя, предупреждавайки, че продължителното увеличаване на инфлационните очаквания може да доведе до бързо покачване на лихвените проценти и до по-затегнати финансови условия.
Докато централните банки като цяло биха могли засега да избегнат затягането на лихвените и паричните си политики, те трябва да бъдат готови да действат бързо, ако възстановяването се засили по-бързо от очакваното, или се реализират рискове от повишаване на инфлацията, каза Кристалина Георгиева.
Тя посочи, че е важно също да се следят финансовите рискове, включително "обтегнатите" оценки на активите.
Глобалните нива на дълга, които сега са около 100% от световния брутен вътрешен продукт, означават, че мнозина развиващи се страни имат много ограничени възможности да емитира нов дълг при благоприятни условия, каза Георгиева в речта си.
Тя призова по-богатите държави да увеличат доставките на ваксини срещу Covid-19 в развиващите се страни, да премахнат търговските ограничения и да запълнят празнина от 20 милиарда долара в безвъзмездното финансиране, необходимо за тестване, проследяване и лечение на коронавируса.
Според нея неуспехът да се затвори огромната разлика в нивата на ваксинация между развитите икономики и по-бедните нации може да възпре глобалното възстановяване, което да доведе до кумулативните загуби на глобалния БВП в размер до 5,3 трилиона долара през следващите пет години.
Георгиева каза, че страните също така трябва да ускорят усилията за справяне с изменението на климата и да гарантират технологичните промени, като всичко това също може да стимулира икономическия растеж.
Преминаването към възобновяема енергия, нови електрически мрежи, енергийна ефективност и нисковъглеродна мобилност може да повиши глобалния БВП с около 2% това десетилетие, създавайки 30 милиона нови работни места, посочи шефът на МВФ.