Глобалният икономически подем от коронавирусната пандемия вероятно ще увеличи емисиите на парникови газове, които стимулират изменението на климата, до рекордни стойности, се казва в доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ, или IEA), цитиран от Ройтерс.
"Оценяваме, че пълното и навременно изпълнение на обявените до момента мерки за икономическо възстановяване биха довели до покачване на емисиите на въглероден диоксид (CO2) до рекордни нива през 2023 г., като ще продължават да се увеличават и след това", прогнозира базираната в Париж енергийна организация.
Разходните планове за чиста енергия, разпределени от правителствата по целия свят през второто тримесечие, възлизат на 380 млрд. щатски долара, което съставлява едва 2% от общите им стимулиращи икономиката средства в отговор на пандемията, съобщи МАЕ. Енергийната организация заяви, че сумата представлява около една трета от това, което тя беше предвидила, за да може светът да достигне нетни нулеви емисии до средата на века.
"Сумите от средства, както публични, така и частни, които се мобилизират в световен мащаб чрез планове за възстановяване, са доста по-малко от необходимото за постигане на международните климатични цели", коментира шефът на IEA Фатих Бирол.
Според него държавите трябва след това да отидат още по-далеч, като поведат инвестициите и внедряването на чиста енергия до много по-големи височини след периода на възстановяване, за да преместят света на пътя на нетни нулеви емисии до 2050 г. - "път, който е тесен, но все пак постижим, ако действаме сега".
МАЕ публикува своите най-ясни досега констатации относно климата в доклад от месец май, в който се казва, че светът не трябва да инвестира в нови проекти за изкопаеми горива, ако се надява да достигне нулеви вредни емисии до 2050 година.
В оповестения във вторник доклад МАЕ обаче очаква емисиите да бъдат с 3,5 милиарда тона по-високи от прага, необходим за постигането на тази цел. Две трети от 380-те милиарда долара, предназначени за чиста енергия, ще бъдат изразходвани до 2023 г., а почти всички останали средства ще бъдат използвани до 2030 г., което ще доведе до бърз спад на тези инвестиции с течение на десетилетието, предаде БНР.