Военният преврат в Мианма веднага поставя на изпитание волята на новия президент на САЩ Джо Байдън да защитава демокрацията по света, доколкото задачата обещава да бъде по-деликатна от преди десет години, коментира АФП.
Отварянето на азиатската държава след години на затвореност се разглежда като голямо дипломатическо постижение на бившия президент Барак Обама, чиято дясна ръка беше Джо Байдън.
Фактическият ръководител на цивилното правителство Аун Сан Су Чжи, носителка на Нобелова награда за мир, арестувана от военните, оттогава обаче загуби статута си на демократична икона поради спорното си отношение към репресиите над мюсюлманите рохинги.
В силно изявление президентът Байдън призова армията в Мианма да предаде властта незабавно. Той заплаши да възстанови санкциите, отменени през последното десетилетие, след освобождаването на Аун Сан Су Чжи през 2010 г. и споделянето на властта между "Дамата от Янгон" и военните в полза на едно начало на демократизация. "Съединените щати ще защитават демокрацията, където и да бъде атакувана", предупреди стопанинът на Белия дом.
Единодушна реакция
По време на кампанията си и след изборната си победа президентът демократ обеща да скъса с политиката на своя предшественик Доналд Тръмп, който флиртуваше с много авторитарни лидери. Той обяви също така, че ще организира среща на върха на демокрациите през първата година от мандата си.
Според Дерек Мичъл, първият американски посланик в Мианма след отварянето ѝ, Вашингтон не разполага с толкова лостове за натиск, колкото преди. "Поради кризата с рохингите, трябваше да реагираме срещу нещо, което изглежда като геноцид, по обясними причини, но това стана за сметка на отношенията", каза той пред АФП.
Понастоящем президент на Националния демократичен институт, Мичъл призовава за тясна координация между САЩ и техните съюзници, за да бъде зачитана съкрушителната победа на Националната лига за демокрация на Аун Сан Су Чжи на изборите през 2020 г.
"Нейната репутация на световна икона на демокрацията е може би опетнена в очите на Запада. Но ако сте привърженици на демокрацията по света, трябва да зачитате демократичния избор и това очевидно е изборът на гражданите на Мианма", казва той добавя:"Не става въпрос за един човек, а за процес".
Необичайно, но реакцията във Вашингтон беше единодушна, а лидерът на републиканците в Сената Мич Макконъл, използва думи, подобни на тези на президента демократ.
Каква е ролята на Пекин?
Сузане Ди Маджо от мозъчния тръст Фондация "Карнеги" казва, че американското правителство трябва да използва тази подкрепа и да устои на изкушението за незабавни санкции - инструмент, който предишното правителство използваше широко, и дори злоупотребяваше с него.
"Мианма е неочакван тест за новосформираното правителство на Байдън, което поставя акцент върху правата на човека и демокрацията като крайъгълни камъни на външната политика на САЩ," каза анализаторката и добави: Бързото изпращане на опитен емисар на терен, който да разполага с рядко срещаната двупартийна подкрепа в Конгреса на САЩ, би било подходяща първа стъпка.
Когато Мианма започна своя демократичен преход, САЩ, под водачеството на държавния секретар Хилари Клинтън, която направи историческа визита в страната през 2011 г., успяха да убедят реформаторите сред военната хунта с обещания за икономическо сътрудничество и отмяна на санкциите. Тези военни знаеха как да се представят като алтернатива на онези националистически лидери, зависими от Китай.
Понастоящем Вашингтон разполага с малко неща, които може да предложи на генерал Мин Аун Хлаин, който сложи край на десет години промяна. Особено след като извършителят на преврата вече е под американски финансови санкции и му е забранено да влиза в САЩ заради репресиите срещу рохингите, определени като етническо прочистване от американската дипломация.
"Какво повече може да бъде направено?", пита Мъри Хиберт от мозъчния тръст Център за стратегически и международни изследвания. "Можем да санкционираме няколко компании от отбранителната индустрия. Това може малко да увеличи натиска, защото те участват в толкова много сектори на икономиката на Мианма", добавя той.
Правителството на Байдън може да координира действията си с Япония и Индия, близки съюзници, които се разбират еднакво добре с Мианма.
Остава да се види реакцията на Пекин
"Ироничното в случая, според мен е, че Китай имаше по-добри отношения с Аун Сан Су Чжи, отколкото с военните", казва Мъри Хиберт.
Но ако Западът затегне гайките, новата хунта вероятно няма да има друг избор, освен да се обърне към Китай - дори при положение, че екипът Байдън е обещал също да "спечели" състезанието с конкурентната суперсила