Вчерашното изявление на президента на САЩ Доналд Тръмп за Иран не беше точно образец за яснота. Президентът очевидно искаше да покаже твърдост ("Докато съм президент на САЩ, на Иран никога няма да се позволи да има ядрени оръжия"), докато продължава да се представя като президентът, който ще измъква САЩ от близкоизточните проблеми. ("Фактът, че разполагаме с такава превъзходна армия и техника обаче не означава, че трябва да ги използваме. Ние не искаме да ги използваме. Американската мощ, както военната, така и икономическата, е най-доброто средство за възпиране").
Тук, разбира се, има потенциално противоречие: какво правим, ако това възпиране не сработи? Тръмп наистина ли смята, че след едно целенасочено убийство, САЩ могат да бъдат спокойни, че Иран сега ще бъде толкова уплашен от американските военни мускули, че дори няма и да си помисли да разработва ядрени оръжия?
Няма как да разсъждава така. Той обаче внуши, че трета страна може да запълни празнотата, обещавайки да накара НАТО да се ангажира по-сериозно. Това изглежда като странна позиция за президент, който не спира да недоволства, че останалите от алианса не финансират достатъчно армиите си - как така е по-вероятно САЩ да успеят чрез включване на по-евтин отбор от Б група? Но вероятно не за това ставаше дума тук; тук ставаше дума за отдавнашната мания на Тръмп да накара НАТО да плаща своя "справедлив дял" - в животи и пари, за поддръжката на алианса, пише в. "Вашингтон пост", цитиран от БТА.
Разбира се, той е прав; НАТО по същество използва гратис военната мощ на САЩ. Американците преди по-скоро се гордееха, че армията им има такива изключителни умения и сила, че може и сама да се справя, но с орязването на бюджетите и проточването на войните зад граница много хора започнаха да негодуват срещу това положение. Те биха предпочели по-силните европейски армии да поемат бремето на европейската сигурност, да не говорим за поддържането на реда в някои по-нестабилни части на света.
И това не е неоснователно желание. Само че не означава, че е изпълнимо. И със сигурност няма да се изпълни в рамките на мандата на Тръмп, защото развиването на такива военни способности е като развиването на всеки друг вид организационна компетентност - изисква време и пари. А когато става дума за армията на дадена страна, няма как да се тръгне по обичайния за администрацията по-пряк път чрез наемане на външни експерти.
Ако искаш военните командири на твоята страна да бъдат патриотично мислещи граждани, а не просто наемници, трябва да си ги отгледаш сам, в собствената си страна. Това означава да започнеш да се занимаваш с тях още, докато са млади, и да ги обучаваш в продължение на много години - поемайки риска, че ако някой ден влезеш в истинска война, може да се окаже, че много от тях нямат качествата и уменията да се справят. Или да тръгнеш по по-прекия път, тоест ако избухне гореща война, да хвърлиш значителна част от населението в нея и чак тогава да разбереш кой е добър и кой не - кървав и неприятен начин да изградиш армията си и именно затова не са много страните, които избират този вариант, освен ако не са принудени.
Това винаги е бил фаталният недостатък на наивната идея на Тръмп Европа да бъде принудена да запълни американската празнина, просто като заплашва да се оттегли от НАТО. Европа не може да си създаде необходимия военен капацитет в рамките на мандата на едно-единствено правителство във Вашингтон, така че ако внезапно САЩ спрат да се придържат към Пакс Американа, доста от членките на НАТО може просто да решат да се сближат с Русия или Китай, или с регионални сили като Иран, отплащайки им се затова, че защитават европейските интереси.
Тласкането на американски съюзници в стратегическата орбита на други сили от своя страна ще усложни задачата на САЩ да прокарва своите интереси, като например това да си издейства по-справедливи търговски условия от Китай. В краткосрочен план това би означавало и доста повече конфликти на места като Близкия изток.
Разбира се, в своята реч Тръмп отбеляза, че постигнатата неотдавна енергийната независимост на Щатите ги прави по-неуязвими към подобни конфликти. Но въпреки всичко САЩ имат доста основания да се страхуват от тях. От една страна, регионална война в Близкия изток би била доста опасна за Израел, любимия съюзник на Тръмп. От друга, тя рязко би повишила цените на петрола на международните пазари, което е добре за производителите на петрол, но е лошо за потребителите му - и въпреки бума на шистовия петрол Америка все още има доста повече конвенционален петрол, отколкото от шистовия.