Споразумението за прекратяване на огъня в Сирия, постигнато във вторник от руския президент Владимир Путин и турския лидер Реджеп Ердоган, не слага край на сирийската кампания, но е много важна стъпка напред. То има съдбоносно значение не само във военен, но и в политически план, отбелязва пред "Росийская газета" руският политолог Елена Супонина.
В документа "са спазени интересите почти на всички страни с изключение може би на кюрдите, озовали се в много неизгодна ситуация заради предателството на американския си съюзник. Турция обаче успя да се отърси от тревогите за сигурността на южните си граници. Тревоги, напълно разбираеми впрочем за Москва. Същевременно Русия не крие, че смята турското присъствие в Сирия за временно", добавя експертът.
Според Супонина германското предложение да бъдат изпратени сини каски в сирийските гранични райони е закъсняло и бездруго "би внесло още повече бъркотия" в обстановката, тъй като "дори сега никак не е лесно да се координират действията на Русия, Турция и останалите още в Сирия американски военни".
А Анкара среща трудности, планирайки да засели тези зони със сирийски бежанци. Мнозина не желаят да се местят в чужди за тях райони - искат да се върнат в родните си места. Освен това за създаване на градове-градини, както определи тези планове Ердоган, ще трябват много пари. На Турция не ѝ стигат ресурси, а засега не може да се разчита на помощ от ЕС. Тъй че приказките на тази тема до голяма степен са свързани по-скоро с вътрешнополитическите цели на турския президент, смята анализаторката.
Обстановката в Североизточна Сирия след изтеглянето на американците според нея е повод за "големи въпроси към американското командване". В бежанските лагери може да има екстремисти, а в зле охраняемите затвори лежат терористи от "Ислямска държава" и все още не е много ясно как трябва да се постъпи с тях. Страните, откъдето са родом, включително европейските, не бързат да си ги приберат, за да ги съдят и да ги настанят вече в собствените си затвори, напомня Елена Супонина.
Призивите бойците от ИД, жените и децата им да бъдат върнати по родните им места не дават осезаеми резултати, констатира "Известия". Вестникът цитира данни на лондонския Международен център за изследвания на радикализацията, според които в средата на 2019 г. общият брой на чужденците, свързани с ИД, е надхвърлял 52 000 души. Включително съпруги на терористи и техни деца, близо 60 на сто от които родени в т. нар. халифат от майки чужденки.
В три лагера в Североизточна Сирия държат към 9500 деца от 40 националности, чиито родители имат връзка с ИД, информира хуманитарната организация "Спасете децата". Тази година в родните им страни са върнати малко над 300. Постоянно се отправят апели към ред държави да репатрират бивши джихадисти и семействата им, но повечето страни не горят от желание да връщат радикализираните си сънародници, пише изданието. Сред "най-вероятните опции" то посочва съдебен процес срещу всички бивши членове на ИД в Ирак. Преди това обаче Европа иска да изключи възможността всички поголовно да получат смъртни присъди. Преговорите по въпроса засега нямат успех, заявяват пред "Известия" правозащитници от "Хюман райтс уоч".
По неофициални данни в ИД е имало 4500 граждани на Русия, главно от Чечения и Дагестан. Страната бе сред първите, започнали масово да прибират деца, вдовици и съпруги на джихадисти. Директорът на Федералната служба за сигурност Александър Бортников обаче призна, че това крие сериозна опасност - водачите на международния тероризъм все по-често използват такива хора "като вербовчици, атентатори самоубийци или изпълнители на терористични акции, също и за свръзка".
Стотици деца на терористи върнаха в родните им страни и властите на централноазиатските държави, на Косово и на Турция. Повечето страни обаче не искат да имат работа с хора, замесени в джихада. Дори ако връзките им с екстремистите са по-скоро кръвни, а не идеологически, добавя всекидневникът.
Руското министерство на отбраната засилва военната си групировка в Сирия и основна задача на попълненията ще е да патрулират сирийско-турската граница. Междувременно обаче противниците на Анкара минават към партизански действия не само в Сирия, но и в самата Турция. Излиза, че в конфронтацията между турските сили и кюрдските бойци руските военни полицаи ще се озоват между два огъня, пише "Независимая газета".
Кюрдските Сили за защита на народа (СЗН) съобщиха вчера, че партизани кюрди водят снайперистки огън "срещу подразделение на врага". А протурски бойци в Северна Сирия информират за терористични атентати - експлозии на коли бомби в селища, където са разположени. Сайтът "Кюрдистан тудей" пък разказа, че т. нар. отряди за възмездие опожаряват в Истанбул и Измир коли и магазини, чийто собственик е партията на турския президент. Имаше и съобщения, че при протести срещу турското нахлуване в Северна Сирия са опожарени четири завода в Турция.
Затова днес е трудно да се каже доколко руско-турският меморандум за спиране на огъня в Северна Сирия наистина ще съдейства за стабилизация в региона. Дестабилизиращ фактор е и проблемът с охраната на лагерите в кюрдските територии, където държат бойци от ИД и техни семейства - по данни на ООН общо около 120 000 души, се казва в статията. По думите на военния експерт полковник Владимир Попов решението на Москва да охранява границата в Северна Сирия не е подобрило коренно обстановката в арабската страна.
"САЩ не дадоха на Дамаск възможност да поеме контрола над петролните полета източно от Ефрат. Американците все още контролират Южна Сирия. А в Идлиб се разпореждат бойци от различни терористични формирования. За Москва бойните действия в Сирия сякаш бяха приключили. Но се разгръща все по-широко военно-полицейската операция, изискваща допълнителни ресурси и сили. При това положение според мен е преждевременно да се говори за някакви политически промени в тази страна", обяснява Попов.
Сирия твърдо настоя САЩ да напуснат петролните полета в провинция Дейр аз Зур, информира "Известия" в друг материал. Следващият етап от военната операция ще протече в източната част от страната и основната му цел е пълно изтегляне на американците от находищата. Това заявява пред вестника Амар Асад, зам.-председател на външнополитическата комисия в сирийския парламент.
Исканията на Дамаск са отправени в отговор на изявлението на президента на САЩ Доналд Тръмп, че американците ще останат в източните региони на Сирия, край петролните находища. Руски сенатори подкрепиха исканията на сирийските власти и осъдиха плановете на Тръмп, посочва всекидневникът. Според експерти, говорили пред "Известия", връщането на петролните кладенци е проблем, актуален в светлината на задълбочаващата се горивна криза в Сирия, и този проблем ще се решава успоредно с връщането на Идлиб.