Войната срещу тероризма никога не може да бъде спечелена. Единствено може да бъде загубена от врага.
Това не е нормална война и не се води по правилата, които познаваме, които човечеството е познавало през хилядолетията. Единственият начин да се спре е една от страните да се откаже. Тоест не може да бъде спечелена, а може само да бъде загубена. Може да се прекрати, ако терористите (по-добрият вариант!) загубят, но в никакъв случай няма да е с победата на Съюзническите сили.
Какво имам предвид ли? Загубата на едната страна не означава задължително победата на другата. За да си го представите, мислете за автогол – води се на сметката на отбора, но отборът не е вкарал. Те трябва или да сбъркат генерално, или да се откажат.
Мрежата е световна, както виждате – се простира и до България; простира се из цялата планета под формата на пране на пари, търговия с наркотици, трафик, безброй незаконни дейности и на последно място – терористични атаки.
Разговарял съм с експерти от НАТО, както и с политически имигранти от Близкия Изток, имащи сериозно наблюдение върху поведението на афганистанците. Това, което те разказват от лични наблюдения, не е тайна и го има в някои доклади, но не са много хората, които търсят тази информация. Както и да е. От всички страни, запознати със случващото се, се чува едно и също – групите, които ние наричаме терористични, са безброй много, просто защото всеки един афганистанец (използвам афганистанците за конкретен пример, защото това е много силно подчертано при тях, но се отнася и за други държави от Близкия Изток, но в различна степен) е въоръжен и потенциален „терорист“. Доскоро мирно живял човек, преживява някаква лична трагедия (загуба на близък, да речем), грабва автомата и започва да убива наред; може да се включи в групировка, може да е „самотен вълк“. От друга страна имаме чисто криминални групи, които отвличат за откупи, но се представят за организации с някаква си идеология (религиозна най-често). Те също са терористи и войната е и срещу тях. Наркокартелите в Близкия Изток работят по същия начин. Никой не е спечелил война в Афганистан – нито Англия, нито СССР, нито САЩ. Няма изгледи и да спечели. В тези земи всеки или почти всеки има оръжие и всеки е потенциален терорист, в зависимост от това дали/кога ще му „избият чивиите“ или ще се полакоми за лесна печалба. Това не е конвенционална война и не може да се спечели, защото другата страна (обобщено казано „Ние“) води войната по стария начин – армия срещу армия. А, когато насреща няма армия…?
Не можем да разчитаме и на грешка от другата страна. Понеже има много групи, една, две или сто грешки не са достатъчни, защото изчезването и унищожаването на една клетка/група/фракция не е достатъчно. Напротив – нейното изчезване „отваря пазара“ за новопоявяващи се – понякога на мястото на една група могат да изникнат две или три.
Как тогава може да се сложи край? Правете сметка, че това е чиста теория и прилагането в момента не изглежда възможно.
Ето един пример от нашия свят: за да спреш корупцията, трябва да дадеш такава заплата на потенциалния корумпиран, че той да предпочита да си я запази, отколкото да рискува да си загуби работата, вземайки подкуп. Така че, за да спреш явлението, описано по-горе, трябва да направиш живота на тези хора така подреден и толкова добър, че те да не предпочитат пътя на оръжието. Да се интегрират малцинствата в Европа, от които изпълзяват „самотните вълци“ и заспалите клетки, фанатиците, които се радикализират заради недоволството си и омразата към всички, заради бедността и маргинализацията. Трябва да се помогне на онези държави и гражданите им, за да разберат колко по-добро е върховенството на Закона, а не на закона на джунглата; да видят, че държавата може да е на тяхна страна, а не да им е враг, с други думи – че може и да е добре и спокойно, а не да се борят за живота си.
Сещате ли се за какъв мащаб говорим тук? При положение, че към този момент Европа дори не може да се справи с интеграцията на малцинствата на територията си. А ние говорим за оказване на помощ в чужди държави, при тотално чужда култура. Фантастика.
Интересното е, че това са все неща, за които се говори… за които се ТРЪБИ, че се правят, но реално не се. Колкото България се справя с интеграцията на малцинствата, толкова и Западният свят се справя с изброеното по-горе. Не, не е толкова трудно, просто решаването на проблема ще лиши от работа и поток (!!!) от средства хората, ангажирани с решаването му. И преди съм го казвал – ако няма болести, лекарите ще останат без работа, ако няма пожари, пожарникарите ще останат без работа… следите ми мисълта, нали?
Защото… тук ще ми е най-лесно с пример да нарисувам картината: колко от вас се занимават с това, за което са мечтали като деца? Малко, нали? Повечето от вас са се сблъскали с реалността на живота и в момента са се „пречупили“ в името на семейството, оцеляването, по-добрата заплата, някакви условия и т.н. и т.н. Нещо подобно се случва с повечето политици на този свят. И те също са хора все пак. Дори някои от тях да са си мечтали да бъдат политици, за да направят света едно по-добро място, са се сблъскали с реалността и в момента работят предимно за себе си и хората, които ги подкрепят. Едни са заплашвани и са се кротнали, на други са им обещали много власт и пари, при трети изборът на ценности е бил посечен от собствената им партия и това, което правят, не е онова, което са си представяли. Такъв е животът. Те работят за себе си и за ограничен кръг техни „доброжелатели“. Защо тогава да решават един доходоносен проблем?
Не искам да казвам, че всичко това е именно така, но смятате ли, че появяващите се информации тук и там, че търговията с наркотици е и ще финансира операции на ЦРУ и (каквото е останало под различни форми от) КГБ? Смятате ли, че кампании на световни лидери се финансират от мръсни пари? Смятате ли, че можем да изпратим хора, които постоянно да живеят в Космоса, на МКС, имаме сателити, които да следят всичко по всяко време, навсякъде, имаме оръжия, които с прецизност могат да уцелят мишена на стотици километри, дори ние – обикновените хора, имаме в джоба си технологии, каквито доскоро имаха само военните, но все още нямаме капацитета да спрем трафика на наркотици? Сериозно? Смятате ли, че управляващите, че „големите“ ще се откажат от това да имат враг/плашило и ще се кротнат? Че те ни управляват със силата на страха. Първо го насаждат, а после казват, че само те могат да ни спасят от това, което ни плаши. Без нашия страх – те са пътници. Като фармацевтична компания са, която първо разпространява вирус, а после пуска лекарството срещу него.
Затова тази война никога не може да бъде спечелена.
Малко статистика:
През 2015 г. опиумната индустрия в Афганистан възлиза на $1,5 млрд. Това е било 7% от БВП на страната. Голяма част от тези пари са в ръцете на талибаните и други (многото!) бунтовнически групировки. Отново, отново и отново казвам: терористите са просто бизнесмени, които използват по-гнусни от обикновеното средства; никаква религия и идеология не ги води – те са за простите им последователи, за изпълнителите им. Голяма част от нарко-сделките са били закриляни от централната и местната власт на Афганистан. Е, как се побеждава това? Единици жертват живота на хиляди за собствена изгода. Между 2011 г. и 2014 г. Афганистанският център за финансови трансакции многократно сезира главния прокурор на страната за пране на пари и сделки с наркотици, финансиращи международен тероризъм. Никой не е бил изправен пред съда и ничия банкова сметка не е била замразена.
Ето как се води съвременната политика: със страх и недоволство. Американците и европейците са недоволни, защото животът им се промени. Те се страхуват от „шиба*ите араби“, които взривяват и стрелят по улиците. Онези в Близкия Изток са недоволни и се страхуват от американците и европейците горе-долу по същите причини – взривяват и стрелят по улиците им. Това са врагове до гроб. Но това са и последователи на „идеология“ до гроб. Това, което лидерите виждат в тях, е $$$$$.
Недоволството генерира агресия и желание за мъст. Справка: всеки въоръжен в Афганистан може да изперка и да стане това, което ние наричаме терорист; терористите в Европа – обикновено криминални елементи, обикновено бедни и отритнати от обществото; взривът в Богота; крайнодесните в Германия; общо взето – около 10-20% от новините по света…
Недоволството от живота създава стрес, който генерира агресия. Дори в България я виждаме – убийството в „Банишора“ е най-пресният пример, но само няколко дни назад имаше още куп примери.
Агресията от друга страна е най-важната разменна монета на лидерите по света в момента. Тя е гориво. Много лесно е да се каже, че трябва да я изкореним и всичко ще се оправи. Да, така е, но не е лесно. Просто не може само с приказки да го направим. Хората или ще се очовечат, или ще се унищожат. Времето за решение наближава със страшна скорост.
Години наред си блъскам главата да измисля как може да се реши проблемът с недоволството и всеки път стигам до задънена улица; всеки път се убеждавам, че максимумът, който можем да стигнем, е унищожаване на недоволството у малцина – постигане на успех, който маха недоволството. Но това може да се случи на единици, които с качества и късмет ще постигнат нужното.
Хората, като маса, ще са недоволни и ще стават все по-недоволни.