На 20 юли 1944 година Хитлер трябваше да умре. На този ден офицери от Вермахта извършват атентат срещу него, но Хитлер оцелява. А похитителите? Дълги години ги смятат за предатели. Днес те най-сетне са герои.
Шест години след края на Втората световна война, през лятото на 1951, демоскопският институт "Аленсбах" прави анкета. Въпросът, отправен към германците, е какво мислят за събитията от 20 юли 1944 година. Едва една трета от участниците в допитването изразяват положително мнение за организаторите на неуспешния опит за сваляне на Хитлер от власт. Още шест години по-късно германците продължават да мислят по същия начин - повечето от тях се противопоставят на решението едно училище да бъде кръстено на името на главния организатор на атентата - Клаус фон Щауфенберг.
Покушението срещу Адолф Хитлер, извършено на 20 юли 1944 година, е най-значимият опит за преврат по време на нацистката диктатура. Организаторите на атентата са от аристократичните среди, повечето от тях са високопоставени офицери от Вермахта. Висш офицер е и Клаус фон Щауфенберг, който поставя взривното устройство в главната квартира на Хитлер. При експлозията Хитлер е ранен, но оцелява. Заговорът се проваля, а Щауфенберг е заловен и екзекутиран още на следващия ден. По-късно са убити и всички останали участници в опита за атентат.
Думи, останали в историята
Националсоциалистите ги обявяват за държавни предатели, изменили на офицерската клетва за вярност към Хитлер. Дори и след края на Втората световна война голяма част от германците продължават да ги смятат за изменници. Първият президент на Федералната република Теодор Хойс е на съвсем друго мнение. През 1954-та, в реч по повод 10-годишнината от атентата, той се опитва да разбуди германците и да ги убеди, че съпротивата срещу Хитлер е не предателство, а заслуга.
“Речта на Теодор Хойс предизвиква обрат в нагласите на германците по този въпрос”, казва Рюдигер фон Фос в интервю за Дойче Веле. Неговият баща е бил участник в заговора срещу Хитлер, а самият той е юрист, посветил живота си на една задача - да поддържа буден спомена за германската съпротива срещу Хитлер. Издал е книга с речи, държани в Германия по повод чествания на годишнини от атентата. “Когато човек чете тези речи, получава цялостна представа за дебата около духовната и политическата същност на съпротивата, а и вижда как в съзнанието на германците значението на датата 20 юли 1944 постепенно се променя”, споделя Фос.
Основната заслуга за това е на президента Теодор Хойс - и на неговите решителни думи, благодарение на които атентатът срещу Хитлер постепенно бива осъзнат като бунт на съвестта. "Теодор Хойс беше първият, който заговори за провала на политическите елити в Германия", посочва Рюдигер фон Фос.
Убийството на тиранина е морален дълг, заявява през 1958 година и социалдемократът Карло Шмит. Негови са и тези паметни думи: "Когато няма друг път за измъкване от злото, морална повеля е да бъде убит онзи, опитал се да тласне към безчовечност цял един народ".
"Още не сме изпълнили дълга си"
Много години минават, преди заслугите на бойците от съпротивата да заемат подобаващо място в колективната памет. За това допринасят оратори като писателя Карл Цукмайер, който през 1969 година казва следното за Щауфенберг и неговите съмишленици: “Тези мъже осъзнаваха, че шансът им да успеят е нищожен, но че въпреки това са длъжни да го сторят. И те рискуваха - с надеждата, че дори и да се провали, делото им ще бъде мощен сигнал за утрешния ден”.
Днес някогашните "предатели" отдавна вече са герои. "Само че в училище все още се научава твърде малко за германската съпротива", казва Рюдигер фон Фос. И добавя: "Липсата на достатъчно гражданска смелост винаги вреди на демокрацията". Или както казва Теодор Хойс през 1954 година: "Още не сме изпълнили дълга си".