Турският президент Реджеп Ердоган прави завой към Владимир Путин, докато напрежението в отношенията му със Запада расте - така още в заглавието си американският "Вашингтон пост" дава оценка на вчерашното знаково посещение на турския държавен глава в Русия и разговорите му с руския президент.
Двамата обещаха да рестартират ключовите енергийни проекти и постепенно да отменят санкциите в стремежа си да възстановят отношенията, отбелязва вестникът, като добавя, че Турция търси подкрепа извън редиците на своите натовски партньори след потушения опит за преврат миналия месец. Подчертавайки, че това е първо посещение в чужбина след военния метеж, всекидневникът отбелязва, че Ердоган открито ухажва Русия, което е в рязък контраст с откритата враждебност между Москва и Анкара до неотдавна. "Ердоган наричаше руския президент "моя скъп приятел Владимир" на разговорите в Константиновския дворец край Санкт Петербург и не преставаше да му благодари за незабавното му предложение за помощ след опита за преврат. Той настоя отношенията между двете страни да се върнат до предкризисното им равнище, а дори и по-високо", пише "Вашингтон пост".
Всичко това обаче ще засили опасенията на Запада за политическата посока на Турция, която прилага все по-авторитарни мерки след потушения преврат, подчертава вестникът. В атмосфера на засилени антизападни настроения ходът на Ердоган към затопляне с Русия може да циментира нейното отчуждение от традиционните й съюзници, твърдят анализатори, цитирани от "Вашингтон пост". Сред тях е директорът на турската програма във вашингтонския Институт за близкоизточна политика Сонер Чагаптай, според когото турската външна политика сега е на кръстопът. "За първи път има сериозна дискусия дали Турция трябва да остане член на НАТО, а някои турски официални лица поставят въпроса дали тя не трябва да се сближи с Русия", казва експертът.
Според него Ердоган "може лесно да осъществи този завой", особено на фона на понижения статут на турските военни. Въоръжените сили са най-заинтересовани от поддържането на връзките с НАТО, но сега техните позиции са силно подкопани от хилядите арести след преврата.
Вестникът подчертава особеното значение за турската преориентация на личните връзки между Путин и Ердоган. Двамата успяха да наложат "персонализиран и авторитарен стил на управление", казва Аслъ Айдънтасбаш, експерт по турска външна политика в Европейския съвет за външни отношения. Техните общи виждания вероятно също ще допринесат за укрепването на двустранните връзки, добавя той. "Персоналният аспект е много важен за политическите отношения между двете страни", отбелязва и руският анализатор Павел Шликов от Московския държавен университет, цитиран от вестника.
Макар че срещата на Путин и Ердоган в Санкт Петербург "произведе" малко конкретика освен щедрите обещания за приятелство и сътрудничество, символизмът на сближаването на двамата доскорошни противници бе достатъчен да изпрати тревожен сигнал в западните столици, отбелязва и "Ню Йорк таймс". "За Путин, който не крие амбициите си да отслаби НАТО и да пропука европейското единство, възможността да установи нови, близки отношения с един смирен Ердоган вероятно е дълбоко удовлетворителна и оправдава решението му да се намеси военно в Сирия", пише вестникът.
Никой не предрича радикална промяна в отношенията, поне не веднага. Русия и Турция са на противоположни страни в сирийския конфликт. Двамата лидери се бяха хванали гуша за гуша след свалянето на руския военен самолет от Турция през ноември. Тогава Путин обвини Ердоган, че е нанесъл удар в гърба и поиска извинение, но не го получи, припомня американският всекидневник.
Всяко бъдещо споразумение между двете страни ще има значителни последици за Близкия изток и за Европа, подчертава "Ню Йорк таймс". Ердоган по всяка вероятност се надява да използва подобрените си отношения с Русия като коз за постигането на по-добро споразумение с Европа относно имиграционната криза. По-близките отношения с Русия съдържат и потенциал да предизвикат напрежения в НАТО, от което Путин с удоволствие би се възползвал. Москва в крайна сметка се надява да въвлече Турция в своята орбита, както и в организациите за сигурност и свободна търговия, които тя се опитва да създава в Азия. Подобна промяна обаче не може да се очаква скоро, отбелязва вестникът. "Ердоган може да използва Русия като коз в преговорите си със Запада. За него главната цел е именно Западът, а не Русия", твърди експертът по руско-турски отношения от Института за източни изследвания в Москва Александър Василиев, цитиран от "Ню Йорк таймс". Големите различия между Москва и Анкара по сирийския въпрос и спрямо режима в Дамаск остават сериозна пречка към затоплянето, отбелязва влиятелният американски вестник.
Значителен фактор за това затопляне бяха интересите на руската газова индустрия начело с "Газпром", добавя той. Газовият гигант напира да поднови проекта "Турски поток", защото другите газови маршрути към Европа са блокирани, а Турция от своя страна желае да стане газов хъб, посочва споменатият Василиев. Според него интересите на "Газпром" и руските енергийни компании са в основата на руско-турското затопляне.
На същия факт обръща внимание и лондонският "Гардиън". Той цитира турския вестник "Хюриет", пред когото съветник на Ердоган обяснил как президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев и неназован турски бизнесмен с големи интереси в Русия са изиграли ключова посредническа роля между Путин и Ердоган за преодоляване на враждата, възникнала след свалянето на руския самолет в Сирия.
"Ню Йорк таймс" обръща внимание обаче и на друг символичен елемент от срещата в Санкт Петербург, който вероятно съзнателно е бил използван от Путин, за да намекне на своя гост, че Русия има и друг приятел в региона - Гърция, с която Анкара е в много сложни отношения. Двамата са разговаряли в Гръцката зала на реставриран царски дворец в старата руска имперска столица. Според вестника това трябвало да напомни на Ердоган, че все още не всичко в отношенията между Русия и Турция е нормално.