Германският парламент определи избиването на арменци в Османската империя като геноцид - решение, което може да навреди на отношенията с Турция и да затрудни справянето с имигрантската криза в Европа, пише британският в. "Файненшъл таймс".
Депутатите приеха резолюцията въпреки резервите на правителството, което от месеци се опитваше да постигне отлагане на гласуването, страхувайки се от реакцията на турския президент Реджеп Ердоган, който често е критикуван за авторитаризъм. Турция веднага повика посланика си за консултации след приемането на резолюцията, която турското правителство определи като "недействителна". Преди гласуването турският министър-председател Бинали Йълдъръм каза, че тези дебати са "проверка за приятелство".
Спорът се разрази, след като неотдавна ЕС и Турция постигнаха крехко споразумение, подкрепяно от германския канцлер Ангела Меркел, което засега спира бежанския поток през Егейско море. Сделката може да рухне, защото стремежът на Ердоган за безвизово пътуване на турските граждани се сблъсква с пречките на политиките на ЕС и едва ли ще постигне някакви резултати преди октомври, коментира "Файненшъл таймс".
Приетата от германския парламент резолюция изостря напрежението с Турция в деликатен от дипломатическа гледна точка момент, отбелязва и в. "Ню Йорк таймс". Германия има нужда от помощта на Турция за изпълнението на споразумението с ЕС за справяне с бежанската криза. В същото време Меркел се намира в трудна ситуация, при която от нея се очаква да покаже, че не се поддава на натиск от Анкара за допускане на компромиси със западните ценности, особено след разправиите напоследък за свободата на словото, предизвикани от сатирата на германски комик, оскърбила Ердоган.
За Турция едва ли има по-деликатна тема от избиването на над един милион арменци и други християнски малцинства от властите в Османската империя през 1915-1916 г., за което говорят историците. Турското правителство отдавна отхвърля определянето на тези събития като геноцид, посочва американското издание. Въпросът е труден и за Германия. По времето, когато са извършени убийствата, Германия, водена от кайзер Вилхелм Втори, е била съюзник с Османската империя през Първата световна война. Приемането на германската отговорност за зверствата през Втората световна война се е превърнало в утвърден елемент от културата на страната, а според историци и активисти резолюцията за арменците е важна стъпка за признаване на косвената роля на Германия за убийствата през 2015 г., изтъква "Ню Йорк таймс".
Дали е работа на един парламент да определя каква е историческата истина? И може ли една страна да се меси по такъв начин в работите на друга държава? Разбираемо е, че сега Турция поставя този въпрос. И е разбираемо от психологическа гледна точка, че турското правителство има усещането, че е наранена националната му гордост, пише германският "Зюддойче цайтунг".
Въпреки това е правилно, че Бундестагът най-накрая определи масовото изселване и избиване на арменците за геноцид. Това не противоречи на международноправния принцип за ненамеса във вътрешните работи на друга държава. Турция е кандидат за членство в ЕС и води преговори с Брюксел, а уважението към малцинствата и тяхната защита са едни от най-важните изисквания за присъединяване към общността, отбелязва вестникът.