Медиите и тайните служби на Запад заявяват направо, че въздушната катастрофа над Синай е терористичен акт. В отговор шефът на кремълската администрация Сергей Иванов препоръчва да разчитаме на всезнанието на тайните служби в Русия.
"Разузнаването не бива да тръби надлъж и шир. По принцип съобщения се правят, щом разузнаването се провали", бодро констатира той. Иванов и руските власти като цяло изглежда не се притесняват от факта, че гибелта на самолет с туристи от Русия говори по-скоро за провал именно на руските специални служби, но не и на западните им колеги, пише "Дойче веле".
Синай не спъва нещата в Сирия
Гибелта на хората не доведе и до преразглеждане на досегашния военнополитически курс на Русия в Сирия. Москва заложи на Сирия твърде много и вече не може да изостави проекта да размени влиянието си в тази страна срещу нормализация на отношенията със Запада.
Без да свързва катастрофата с руските въздушни удари в Сирия, Кремъл продължава тихомълком да обработва населението, сякаш за да издейства от него подкрепа за бъдеща сухопътна операция в Сирия. Разказите за зверствата на "Ислямска държава" стават все по-страховити. Пропагандната машина често използва измислени информационни поводи - сякаш са малко истинските насилия и беззакония, вършени от ИД.
Несвикнала щедро да пръска изявления, Федералната служба за сигурност внезапно информира, че ИД се кани да разпростре властта си в част от земите на днешна Русия. Не че това са нови кроежи на ислямистите. Те си говорят отдавна, че създават халифат, но половин година Кремъл и тайните служби старателно го премълчаваха.
Цената по споразумение
За външна употреба обаче руската официална пропаганда генерира съвсем други послания. Дипломатическото ведомство информира за посещение на сирийски опозиционери в Москва. Същевременно бе заявено, че Москва е готова да се откаже от подкрепата лично за Башар Асад. Говорителката на МВнР Мария Захарова ритуално плаши Запада с неизбежно влошаване на ситуацията, ако Асад се оттегли; при все това изтъква, че Москва не държи на всяка цена сирийският лидер да запази властта си. Сиреч има място за компромис.
САЩ и съюзниците им от коалицията срещу "Ислямска държава" заявяват в отговор, че не желаят да видят Асад дори като преходен държавен глава. С други думи - пазарлъкът продължава.
Какво всъщност се продава и купува на тоя геополитически пазар? Москва вдига цената "за главата на Асад" - иска в замяна да бъдат вдигнати всички санкции, наложени след анексията на Крим, да получи равноправно участие в преговорите за формиране на нова световна икономическа структура, включително в тихоокеанското и трансатлантическото споразумение, създаващи зони за свободна търговия, и накрая Западът да склони за руски контрол над Украйна.
В отговор САЩ и ЕС предлагат най-много връщане към статуквото отпреди Крим. И то само при условие, че Русия се изтегли от Украйна. В най-добрия случай от Запад идват отделни сигнали, че там има сили, готови да търсят компромис с Кремъл за статута на Крим. Следващият кръг от този търг явно ще съвпадне с лидерската среща на Г-20 и точно затова Москва направи през седмицата поредната си оферта за Асад.
Тъй че дори въздушната катастрофа над Синай, в която загинаха 224 души, не пречи на Кремъл да води политиката си в Сирия тъй, сякаш нищо не се е случило. Упорство, което е знак, че Москва се кани "да играе на дълги позиции" и да търгува с поста на сирийския президент, докато някой предложи достойна цена.