Водеща тема за италианските издания е обявеното от руския президент Владимир Путин от Истанбул решение, че газопровод Южен поток няма да има. Путин постави надгробния камък на проекта, който от 2018 г. трябваше да доставя в Европа руски газ, заобикаляйки Украйна, пише италианският икономически в. "Соле вентикуатро оре".
Аргументът на Путин беше, че щом Европа не иска такъв проект, то той няма да се осъществи. Украинската криза, която влоши отношенията между Русия и Запада, намали възможностите за договорка между Москва и Брюксел с цел легализиране на газопровода в съответствие с Третия енергиен пакет на ЕС. Но не само това предвещаваше края на проекта. Той стана много скъп, над 50 милиарда долара според последните оценки, а Русия е все по-затруднена да го финансира. Не само западните санкции изключиха от финансирането международните банки, но и спадът в цената на петрола, от който за Москва идват над половината от приходите, предизвика криза за руската икономика, допълва изданието. Решението на Путин обаче ще има пряк отзвук върху Италия. Тя още в началото на май беше заличена от трасето на газопровода, който противно на оригиналните планове, щеше да спре в Австрия. Но италианската енергийна компания Ени притежава 20 процента от съвместното дружество, което трябваше да строи и управлява онази част от газопровода, извън руска територия. Съдбата на това дружество сега остава неясна. В него 50 процента от акциите държи руската Газпром, а френската компания Електрисите дьо Франс и германската Винтерсхал държат по 15 процента.
Италианската компания Саипем пък започна работа по подводния участък на тръбопровода благодарение на спечелени договори за възлагане на обществени поръчки, последният от които е на стойност 2 милиарда долара и беше възложен през март. По ирония на съдбата вече сглобените тръби и готови да бъдат подложени по дъното на Черно море вчера потеглиха от България към Русия на борда на кораба платформа Кастор 6. Като цяло за италианските компании в проекта решението на Путин беше като гръм от ясно небе. Договорите с тях обаче предвиждат големи обезщетения в случай на неизпълнение, припомня вестникът.
Изданието допълва, че чуждите партньори на Русия и Ени дадоха да се разбере, че нямат намерение да подпомагат финансово Газпром за реализиране на проекта, а неотдавна италианското правителство каза, че за Италия Южен поток не е в списъка на приоритетите. Същото очевидно е в сила и за Путин, според когото, Русия сега предпочита да ориентира своите енергийни ресурси към други райони на света. Сред тях са Китай, с който Москва сключи договори за енергийни доставки, но също така и Турция, където Газпром заедно с компанията Боташ планира да построи друг газопровод, който може да се свърже чрез Гърция с Балканска Европа.
Освен това чрез газопровода Син поток Турция ще получава 20 процента повече руски газ от януари, тоест около 3 милиарда кубични метра, с 6-процента отстъпка в цената. Путин се отказа от проекта за супергазопровода Южен поток заради липсата на желание от страна на ЕС да го осъществи, отбелязва в. "Кориере дела сера".
Според в. "Република" решението на Путин е подновяване на войната между Русия и ЕС. Изданието припомня, че реакцията на руския президент да се откаже от проекта е предизвикана от София, чието правителство още не е дало зелена светлина за преминаването на газопровода през българската територия. Изданието се пита дали не става дума просто за заплаха, а не за категорично решение, така че да бъде накаран ЕС да промени мнението си за газопровода.
Според в. "Стампа" Путин категорично е затворил газовата магистрала заради неконструктивната позиция на ЕС относно проекта.