Первитин - това е тайното оръжие на Вермахта. То е поддържало войниците будни дори в моменти на смъртна умора. Стимулиращото средство от времената на Втората световна война е предшественикът на днешните синтетични дроги, разказва Дойче Веле.
От надписа на опаковката става ясно, че това е средство, което те държи буден. Както и че не е препоръчително да се взима постоянно. Но младият войник се нуждаел от него повече от всичко и затова моли родителите си да му изпратят още. На 20 май 1940 г. 22-годишният младеж пише в писмо от фронта следното: "Дано успеете да ми изпратите малко первитин. Той ми действа така, сякаш съм изпил няколко литра силно кафе".
Човекът, написал тези редове, е писателят Хайнрих Бьол. А средството, за което моли да му бъде изпратено, е метамфетамин и днес вече е в списъка на забранените стимуланти.
"Шоколадът на танкистите"
Този вид лека дрога се появява най-напред в Германия. През 1938 г. берлинската фармацевтична компания "Темлер" пуска на празара препарата первитин, в който военният лекар Ото Ранке тутакси разпознава средството, което може да поддържа една цяла армия в състояние на еуфория.
През септември 1938 г. Ранке изпробва неговото въздействие върху студенти-доброволци. Резултатите са изумителни: макар че дълго време били лишени от сън, младежите показали забележителна физическа издръжливост. Така первитинът е взет "на въоръжение" в армията и всеки войник на фронта получава редовно таблетки със стимуланта.
Скоро обаче става ясно, че "шоколадът на танкистите", както войниците наричат таблетките первитин, е опасен за здравето. Комбинацията от дълги фази на будуване и кратък сън прави войниците зависими от дрогата. А със зависимостта идват и проблемите - световъртеж, халюцинации, тежки депресии. Появяват се и първите смъртни случаи на войници, покосени от инфаркт. Зачестяват и самоубийствата. Отговорникът за здравеопазването в Третия райх Леонардо Конти настоява използването на первитин в армията да бъде ограничено. Той обаче така и не успява да се наложи.
Случаят "Елце"
Первитин продължава да се търси на пазара и след войната - от хора, страдащи от депресия, както и от студенти и спортисти. През 1968 г. боксьорът Йозеф Елце умира на ринга - след 150 удара в главата. Без метамфетамина той вероятно е щял да изпадне в нокдаун много по-рано и може би е щял да оживее. Именно Елце е първата жертва на допинг в Германия, но въпреки това первитинът не е забранен и остава на пазара.
През 60-те години заводите "Темлер" доставят стимулиращия препарат не само на армията на Федералната република, но и на тази на ГДР. Медикаментът е изваден от списъка с доставяните на армията лекарства чак през 70-те години, а Народната армия на ГДР изгаря останалите й количества от стимуланта през 1988 година. Оттогава первитин е забранен на територията на цяла Германия.