Докато сагата с потъващия край остров Джилио италиански круизен кораб "Коста Конкордия" продължава, с екологична беда се бори остров Монтекристо, един от седемте острова на Тосканския архипелаг.
Необитаемият, ако изключим двамата служители на националната горска полиция, остров Монтекристо е част от националния парк на архипелага и сега е завладян от черни плъхове. Гризачите вероятно са "пристигнали" с кораби и яхти, като бързото им размножаване е придобило катастрофални размери. Според специалистите на площ от 1039 хектара в момента се падат по 10 хиляди плъха на хектар.
Решението на властите е в края на месеца със самолет да бъдат разпръснати по целия остров 26 тона отровна стръв, с която да се противодейства на гризачите, застрашаващи уникалната биосреда на резервата, който е под закрилата на Европейския съюз. Природозащитниците се противопоставят на тази мярка.
Остров Монтекристо става световна легенда след публикуването през 1846 година на романа на Александър Дюма баща "Граф Монте-Кристо" (Le Comte de Monte-Cristo). Документираната история на острова започва с изграждането през 6-и век на манастира "Сан Мамилиано" и на параклиса в едноименната пещера, която век преди това е била обител на Свети Мамилиан. Оттогава датира и славата му на скривалище на митично съкровище, натрупано от църковни дарения.
През 1553 година отоманският адмирал и корсар Тургут Али разрушава манастира и от този ден островът остава необитаем. Първият опит да бъде отново населен е през 1840 година, когато там се установяват двама германски отшелници, но скоро се отказват от начинанието. Кандидат-колонизатори от различни страни също пробват да се настанят на пустия остров, но не издържат дълго време.
Най-голям успех постига англичанинът Греъм Уотсън Тейлър, който през 1852 година купува Монтекристо от тогавашния му собственик Карло Камбиаджи. Всички модерни сгради са построени през този период. Островът е отново оплячкосан през 1860 година, но този път от италианци, тръгнали от Лондон, за да се присъединят към войските на Джузепе Гарибалди, и претърпели корабокрушение край Монтекристо.
Собственикът Тейлър предявил иск за обезщетение, което било толкова високо, че италианското правителство предпочело да купи острова и броило 100 хиляди лири (по-малко от 50 евро по днешния курс). Правителствените опити да бъде официално населен островът също претърпели неуспех и за известно време на него бил разположен затвор.
През 1896 година на Монтекристо прекарват медения си месец крал Виктор Емануил Трети от Савойската династия и кралица Елена Петрович Негош от Черна гора. От 1899 година островът е кралски ловен резерват, а от 1971 година е национален парк.
На остров Монтекристо е забранено нощуването, къпането в морето и навлизането с плавателни съдове на по-малко от хиляда метра, а риболовът е разрешен на 3 морски мили от бреговата ивица. Достъпът е възможен по море на единствения определен пристан без използване на котва, както и по въздух на изградената за извънредни ситуации хеликоптерна площадка, но и в двата случая е необходимо специално разрешение от националната горска полиция. Максимално допустимият брой на посетители годишно е хиляда души и за разрешение се чака три години. Посетителите имат право на достъп до кралската вила, ботаническата градина и музея, но могат да използват само три, при това трудни за придвижване, пътеки.