Бащата на вестникарския бос Тошо Тошев преспал с първата му любов, за да му докаже, че е лека жена.
Това сензационно разкри самият Тошев в новата си автобиографична книга „Лъжата. Бойко, Георги и разни негодници”.
“Млад си още и глупав, поживей си, похойкай, опознай това-онова, стъпи здраво върху земята, не всичко, което хвърчи, се яде”, говорел старият Тошев на сина си, но той не го слушал изобщо. Тогава Никола Тошев който тъкмо бил излязъл от Белене и бил интерниран да работи на нефтена сонда в Плевенско, се захванал с конкретни дела и стигнал до всички възможни крайности.
“През лятото на 1964 година, вече мъжле на 21 години, отидох да работя при баща ми на една нефтена сонда в село Крушовица край Плевен”, пише Тошо Тошев. Една вечер, след като решил да се разходи по улиците на селото, срещнал красавицата Връбка, на галено Вили.
Нарекъл я “принцеса”, хванал я за ръка и я повел към една пейка в закътаната част на централната селска градинка. От тогава до 15 септември, когато Тошо трябвало да се върне в София не се били разделяли и за миг.
Тогава се започнало бясно пътуване. “Видимо бяхме болни и двамата - неподлежащ на лечение вирус бе обсебил телата и мислите ни. И квартири за срещите ни, студентски квартири - тавани, мазета, къщички в калищата на София... Мъка. И дивееща, стряскаща, кряскаща радост!”, пише Тошев.
Вили била майсторка в секса, знаела всичко. Тошо пък бил съвсем начинаещ, но бързо се учел, твърди той: “Не знам дали по наследство, или поради неочаквано появил се талант - напредвах. Не, не напредвах, летях, започнах да ставам и откривател...”
Решението за женитба взима импулсивно, когато през една от студените вечери в София, след като цялата му подготовка за нощно легло се проваля, нахлуват в дома на Слав Г. Караславов: “Позвъних в разкошното според тогавашните представи жилище зад ресторант "Ропотамо", Слав ми отвори, а аз му казах, че ще се женя. Ще се женя за това момиче до мен и че трябва някъде да преспим. В хотелите не пускат неженени.
Слав беше бохем. Отвори стаята си за гости. Покани, разбира се, бъдещото семейство на хапване с хубав коняк, тогава конякът беше на мода, а не упадъчното уиски, но къде ти у нас желание за това! Ние бързахме към леглото.”
Когато новината се разчува, майката на Тошо изпада в ужас: “още си спомням нейния стон: "Момчето ми, как ще се оправяш, момчето ми!?" И баща ми беше против. Докато бях през лятото в Крушовица, даже се фукаше с мен, но малко по-късно усети, разбра. И стана против. Жестоко, безмилостно и до край. До всичко възможно от крайностите...”
Междувременно поетът Георги Константинов прави пред колегата си страшна изповед. Той бил преспал с Вили, когато тя отишла да му върне пуловера след една обща разходка в Плевен.
Малко след това, дни преди сватбата, Тошо получава още по-страшно писмо и от баща си. То било първото и единствено писмо от него в живота на младия журналист:
“...И докато Вили чака (да я повикаш), пише баща ми, видях я по-предната вечер с един тракторист. Високо яко момче, с кални ботуши от гумените, награбил я в едно тъмно кьоше на селския хоремаг. След малко изчезнаха в тъмното"... Не вярвал чак пък така да е, решил Никола Тошев Николов, и на другия ден намерил "снахата", спрял я на улицата, поговорили и, както твърди, били се разбрали... Вечерта кацнала в ергенската квартира на свекъра си, за да опознае по-отблизо бита му. “А после, искаш ли да ти кажа какво стана после - питаше риторично баща ми? - Заради теб го направих, за да мога да ти докажа, че всичко, което съм ти говорил, е истина.” За достоверност продължаваше с разни подробности.”
Тошо Тошев спрял да чете, смачкал и скъсал писмото, а след това по същия начин смачкал и скъсал всичко с Вили. И много плакал.
Говори се, че постъпката на баща му, макар и много драстична, му е отворила завинаги очите за жените. Оттогава Тошев прилагал същия метод и към синовете си, когато било нужно да даде доказателство за непостоянството на избрана от тях дама.
“Млад си още и глупав, поживей си, похойкай, опознай това-онова, стъпи здраво върху земята, не всичко, което хвърчи, се яде”, говорел старият Тошев на сина си, но той не го слушал изобщо. Тогава Никола Тошев който тъкмо бил излязъл от Белене и бил интерниран да работи на нефтена сонда в Плевенско, се захванал с конкретни дела и стигнал до всички възможни крайности.
“През лятото на 1964 година, вече мъжле на 21 години, отидох да работя при баща ми на една нефтена сонда в село Крушовица край Плевен”, пише Тошо Тошев. Една вечер, след като решил да се разходи по улиците на селото, срещнал красавицата Връбка, на галено Вили.
Нарекъл я “принцеса”, хванал я за ръка и я повел към една пейка в закътаната част на централната селска градинка. От тогава до 15 септември, когато Тошо трябвало да се върне в София не се били разделяли и за миг.
Тогава се започнало бясно пътуване. “Видимо бяхме болни и двамата - неподлежащ на лечение вирус бе обсебил телата и мислите ни. И квартири за срещите ни, студентски квартири - тавани, мазета, къщички в калищата на София... Мъка. И дивееща, стряскаща, кряскаща радост!”, пише Тошев.
Вили била майсторка в секса, знаела всичко. Тошо пък бил съвсем начинаещ, но бързо се учел, твърди той: “Не знам дали по наследство, или поради неочаквано появил се талант - напредвах. Не, не напредвах, летях, започнах да ставам и откривател...”
Решението за женитба взима импулсивно, когато през една от студените вечери в София, след като цялата му подготовка за нощно легло се проваля, нахлуват в дома на Слав Г. Караславов: “Позвъних в разкошното според тогавашните представи жилище зад ресторант "Ропотамо", Слав ми отвори, а аз му казах, че ще се женя. Ще се женя за това момиче до мен и че трябва някъде да преспим. В хотелите не пускат неженени.
Слав беше бохем. Отвори стаята си за гости. Покани, разбира се, бъдещото семейство на хапване с хубав коняк, тогава конякът беше на мода, а не упадъчното уиски, но къде ти у нас желание за това! Ние бързахме към леглото.”
Когато новината се разчува, майката на Тошо изпада в ужас: “още си спомням нейния стон: "Момчето ми, как ще се оправяш, момчето ми!?" И баща ми беше против. Докато бях през лятото в Крушовица, даже се фукаше с мен, но малко по-късно усети, разбра. И стана против. Жестоко, безмилостно и до край. До всичко възможно от крайностите...”
Междувременно поетът Георги Константинов прави пред колегата си страшна изповед. Той бил преспал с Вили, когато тя отишла да му върне пуловера след една обща разходка в Плевен.
Малко след това, дни преди сватбата, Тошо получава още по-страшно писмо и от баща си. То било първото и единствено писмо от него в живота на младия журналист:
“...И докато Вили чака (да я повикаш), пише баща ми, видях я по-предната вечер с един тракторист. Високо яко момче, с кални ботуши от гумените, награбил я в едно тъмно кьоше на селския хоремаг. След малко изчезнаха в тъмното"... Не вярвал чак пък така да е, решил Никола Тошев Николов, и на другия ден намерил "снахата", спрял я на улицата, поговорили и, както твърди, били се разбрали... Вечерта кацнала в ергенската квартира на свекъра си, за да опознае по-отблизо бита му. “А после, искаш ли да ти кажа какво стана после - питаше риторично баща ми? - Заради теб го направих, за да мога да ти докажа, че всичко, което съм ти говорил, е истина.” За достоверност продължаваше с разни подробности.”
Тошо Тошев спрял да чете, смачкал и скъсал писмото, а след това по същия начин смачкал и скъсал всичко с Вили. И много плакал.
Говори се, че постъпката на баща му, макар и много драстична, му е отворила завинаги очите за жените. Оттогава Тошев прилагал същия метод и към синовете си, когато било нужно да даде доказателство за непостоянството на избрана от тях дама.