Мазоприказка за възрастни

Австрийският психиатър Рихард фон Крафт-Ебинг през 1886 г. издава книгата си "Полова психопатия". Научното изследване предизвиква интерес и скандализира тогавашните среди най-вече с това, което днес наричаме съдържание 18+. Бащата на сексологията вероятно дълго време се е чудил как да нарече две отклонения. Първото е било получаването на сексуално удоволствие при измъчване на интимния партньор и тук на помощ на психиатъра идва едно известно произведение "120-те дни на Содом", чийто автор е френският аристократ Маркиз дьо Сад.

Обратното на садизма явление – достигане на върховно сексуално блаженство при болка също вероятно е било главоблъсканица за Крафт-Ебинг и в това начинание рамо му дава още едно литературно произведение "Венера в кожи", където детайлно и без цензура е описан мазохизмът. Точно авторът на романа е баща на мазохизма, защото скандалната книга е написана от Леополд фон Захер-Мазох.

Леополд Ритер фон Захер се е появил на бял свят на 27 януари 1836 г. в Лемберг, тогава в Австрия, днес - украинския град Лвов. Бащата му е бил началник на полицията, неособено безопасно занимание. Тогава областта Галиция е била буре с барут.

Поляците, които са били мнозинството от населеното, са били недоволни от Виена. Украинците, втората по многобройност етническа група – от поляците. А малцината евреи не били харесвани от представителите на останалите народности (украинци, поляци, руснаци и немци). Градът и областта са били като разбунен кошер и успокояването на страстите е изисквало

Твърда ръка

която Леополд фон Захер не е пропускал да употреби, както по време на изпълнение на служебните си задължения, така и вкъщи.

Майката на Леополд - Шарлот (Каролина) фон Мазох е била дъщеря на ректора на университета в града – Франц фон Мазох. На пръв поглед – детството на Леополд-младши е изглеждало нормално. Обаче основателят на психоаналитичната школа Зигмунд Фройд би казал нещо. Между другото, фон Ебинг е присъствал на една от първите изяви на известния по-късно учен. Тогава основателят на сексологията е нарекъл идеите на младия си колега – приказки, облечени в подобие на наука. Фройд е известен с изследванията си върху сексуалността и обяснява поведението по време и след половото съзряване с ранното детство. А въпросът дали един от той е прав, можем да оставим този спор на експертите.

Фактът, че средата определя битието на човека, си остава факт. Вероятно, дядото на Леополд по майчина линия е имал пръст във формирането на бащата на мазохизма. Той е бил много сърдит от факта, че е нямал син и стоварвал гнева си върху Шарлота. Франц е бил тиран със садистични наклонности. Той дори е изобретил терапия срещу холерата. Според него заразното заболяване си е отивало от човешкия организъм с потта. Тя обаче си е тръгва с помощта... на

Камшик

Първият опит на фон Захер с любовните игри, придружени с насилие, е датиран от ранното му детство. Той, заедно със сестрите си, е играел на криеница, станал неволен свидетел на забавленията на леля му Ксенобия. Известната в района с красотата и похожденията си жена е поканила любовник. В един от най-интимните моменти в спалнята нахлули рогоносецът и двама негови приятели. Жената бързо се е окопитила, взела камшик в ръка, пребила е тримата мъже, а любовникът – се е изнесъл. Неволният очевидец за батално-еротичната игра е издал присъствието си и бил наказан. Той е отнесъл множество удари от по-възрастната си строга роднина. "Тогава той е изпитал върховно удоволствие", пише биограф на Мазох.

Въпреки болезненения опит, кариерата на Захер-Мазох, който си сглобил фамилно от последните имена на своите родители, е тръгнала относително гладко. Той завършва гимназия в Прага, където вече живеело семейството, започва да следва математиката в местния университет. По-късно, той се мести в Грац и записва право и към 19-годишна възраст вече е доктор по юридически науки. А през 1860 г. започва да чете лекции и в родния си град.

Мазох, заедно с академичния живот, упражнява и писателския занаят. Първият му роман "История от Галиция. 1846 г." излиза през 1858 г., но без подписан автор. Фон Захер-Мазох е продължил да експериментира в различни жанрове, повести, разкази, фейлетони и критични статии. И славата не е закъсняла - името на Мазох стана популярно в литературите среди с негова преработка на похожденията на великия любовчия –

Дон Жуан

За съжаление, съдбата не е отредила на Леополд фон Захер-Мазох да има своя звезда на литературната Алея на славата. Непоправима щета върху писателството е нанесъл прибързаният му брак с дъщерята на дребни фабриканти и негова фенка Аврора фон Рюмслин. Скъперничката и снобката е изисквала от своя благоверен само едно нещо – пари.

В търсене на начина за задоволяване на прищевките на своята благоверна Мазох става автор на

Вулгарни

разказчета. Аврора също се е пробвала на литературното поприще и започва да пише под псевдонима Ванда фон Дунаев (името на главната героиня на "Венера в кожи"). И двамата започват да пишат долнопробни новели под името Захер-Мазох.

Изстискала като лимон своя съпруг, Аврора се е развела с него. По-късно тя издава „Повестта на моя живот“, където описва брака с фон Захер-Мазох. Прелъстеният и изоставеният Леополд опитва с още един брак. Този път с гувернантка на децата му, която е била 20 години по-млада от нея. И този опит е бил тотален провал.

Защо обаче Леополд става баща на мазохизма? Нима не е бил Захер-Мазох интелигентен, образован човек, автор на много романи и разкази за своята родна и обичана Галиция, които нямали нищо общо към бича и подчинението??

Отговорът е прост — "Венера в кожи", а по-точно историята на писателя, вдъхновила го да напише този роман. Освен двете си съпруги Леополд фон Захер-Мазох е имал няколко забежки. Въпреки че отношенията му с Аврора, не тя е музата на главния герой на това повествование. Вдъхновителката се е казвала Фани фон Пистор. Те двамата са сключили

Договор

"Г-н Леополд фон Захер-Мазох с честната си дума се задължава да бъде роб на г-жа Фани фон Пистор, безусловно да изпълнява всяко едно нейно желание в срок от шест месеца. Г-жа Фани фон Пистор, от своя страна, няма правото да изисква от него каквото и да е било безчестно действие. Тя се задължава да му предоставя шест часа дневно за работа и да не чете неговите писма и записки. При всяко едно негово провинение или обида към Нейно величество, тя може да наказва своя роб (Леополд фон Захер-Мазох), по свое желание и усмотрение. Поданикът трябва да бъде абсолютно покорен на своята строга господарка, да няма никакви претенции към нея, нито като човек, нито като съпруг. От друга страна, Фани фон Пистор обещава, че при всяка възможност, по-често да носи кожи особено когато тя проявява

Жестокост

След изтичането на шестте месеца двете страни трябва да разглеждат периода на робството като несъстоял се и да не правят никакви намеци по отношение на миналите събития. Всичко, което е ставало, трябва да бъде, забравено и бракът да се върне в обичайното си русло. Шестте месеца могат да бъдат прекъсвани и възобновени само по изричното желание на госпожата".

Романът "Венера в кожи" разказва историята на благородниците от Галиция Северин фон Куземски и Ванда фон Дунаев. Те подписват подобен договор и тяхната история започва. Книгата на фон Мазох вдъхновява най-малко три екранизации, една от които под режисурата на Роман Полански и няколко музикални творби.

"Венера в кожи" не е единствената пикантерия в творчеството на Леополда фон Захер-Мазох, основана вълху личния му опит. Заедно с нея излиза и още едно негово произведение, не чак толкова популярно - "Разведена жена". Този роман е бил вдъхновен от връзката на писателя с някоя си Анна фон Котвиц.

Въпреки лошата си слава, провалените бракове и разводи, фон Захер-Мазох при всички пътешествия по Европа не е бил възприеман като ненормален или

Порнограф

Напротив, той е бил приеман като чувствителна натура, възмутена от социалната несправедливост. Неговите други книги са били добре приети и получили положителни отзиви. Той е бил особено популярен във Франция за Захер-Мазох са се изказвали възторжено Емил Зола, Гюстав Флобер, Алфонс Доде, Александър Дюма-баща и Александър Дюма-син. Австриецът дори е бил отличен с най-голямата награда на Франция. През 1886 г. Орденът на Почетния легион му е бил връчен от тогавашния президент на западноевропейската държава Жул Греви.

Въпреки славата и почестите, а може би заради тях, психичното здраве на писателя се влошило. Той е прекарал последните си години под постоянен медицински контрол. Леополд фон Захер-Мазох е починал на 9 март 1895 г. в югозападния германски град Линдхайм.

През целия си живот Леополд фон Захер-Мазох е бил известен като автор художествени произведения, политически трактати със социалистическа насоченост. Това, което остава известен, е "Венера в кожи". И скандалното произведение му спечелва не само 15 минути слава.