Как визионерските идеи могат да променят пазарите и да създават нови възможности за компаниите, как да се тестват новите идеи и как може да ни помогне използването на форсайт метода, съдействащ за формиране на представите ни за бъдещето?
Може би най-доброто олицетворение за визионерството са думите на Стив Джобс: ‘‘Аз не питам нашите клиенти от какво се нуждаят. Аз предвиждам какво трябва да се случи, правя го и клиентите разбират, че е било правилно‘‘.
Какво представлява визионерството и как то се различава от фантазиите?
Визионерството е концепция, която има за цел да доведе до радикална промяна в обществото, технологиите и културата.
Визионерите се опират на съществуващите ресурси и възможности, за да предложат конкретни стъпки за реализиране на своите идеи, а не на фантазии, които пренебрегват ограниченията в реалния свят. Техните планове не са просто мечти, а проекти с ясен план за изпълнение.
Тук ключова роля играят тенденциите, на базата на които визионерите забелязват скрити възможности и създават проекти, които могат да трансформират цели индустрии. Много съвременни тенденции възникнаха именно благодарение на такива идеи. Може би най-баналният вече, но и достатъчно показателен, пример е успехът на Илън Мъск, който не е изобретил електрическата кола, но успя да види потенциала за масово използване на технологията и да създаде цяла екосистема за внедряването ѝ, пише futurist.bg.
Как визионерските концепции трансформират нашата реалност?
В областта на технологиите използването на виртуална реалност (VR) също се счита за визионерска идея. Айвън Съдърланд, един от пионерите в тази област, въвежда системата „Дамоклев меч“ още през 60-те години на миналия век, което представлява първи опит за създаване на дигитален свят. Въпреки ограничените възможности през онези години, ученият прогнозира, че VR ще промени бъдещето. Днес неговите прогнози се потвърждават и пазарът на VR се очаква да нарасне от $32 милиарда през 2023 г. до $62 милиарда до 2029 г.
Тази технология все по-широко се използва в медицината, архитектурата и социалните проекти. Например програмата Project Overcome в Съединените щати използва VR за създаване на безопасна и контролирана виртуална среда, в която бивши затворници се учат на комуникационни умения. Тя симулира ситуации от реалния живот и моделира реални сценарии, които обучаващите могат да практикуват няколкократно, затвърждавайки постигнатите резултати.
Визионерската идея се състои в това, че технологията излиза извън рамките на традиционните методи за рехабилитация и създава благоприятни условия за адаптация и себереализация в условия, които преди са били недостъпни или са били смятани за невъзможни.
Визионерските пробиви излизат далеч отвъд цифровите технологии и могат да помогнат за развитието в много други области, например медицината. Ярък пример в това отношение е използването на генната терапия, включително технологията CRISPR, която открива пред учените възможността да премахват, добавят или променят гени в специфични участъци от ДНК в човешките клетки. Технологията се счита за визионерска, тъй като предоставя безпрецедентна възможност за лечение на сложни и понякога нелечими заболявания чрез манипулиране на генетичния код (например при онкологични заболявания или ХИВ). Предвижда се тази индустрия да достигне оборот от 17,4 милиарда долара до 2032 г., което означава огромни възможности за здравеопазването и биотехнологиите.
Екологичните предизвикателства също се превръщат в поле за визионерско мислене. Кръговата икономика включва преосмисляне на подхода към производството и потреблението чрез минимизиране на отпадъците и повторно използване на ресурсите.
В хранително-вкусовата промишленост също можем да открием пробивни визионерски идеи, като например производство на протеини без животновъдство. Идеята се базира на замяната на конвенционалното месо с изкуствено култивирано такова, тоест отгледано в лаборатория. На глобално ниво технологията може да доведе до постепенно отказване от животновъдството, намаляване на разходите за ресурси (вода, земя, храна за животни) и намаляване на емисиите на парникови газове, тъй като преживните животни се смятат за един от най-големите замърсители на атмосферата с метан. Подобни перспективи правят производството на протеин визионерска идея, която преосмисля самия производствен процес.
Визионерското мислене също така стимулира растежа на иновационните клъстери, такива като Силициевата долина или технологичните центрове в Китай. Там е създадена уникална екосистема, в която са концентрирани висококвалифицирани специалисти, предприемачи, учени и инвеститори. Силициевата долина привлича таланти благодарение на водещите университети там и компании като Google или Apple. Технологичните центрове в Китай, като Шенжен и Ханджоу, се превърнаха в центрове на иновации благодарение на подкрепата на правителството и мултинационалните корпорации (напр. Alibaba, Huawei). Визионерският аспект на такива клъстери е, че те не просто създават нови технологии, но напълно променят глобалните икономически и социални модели, а също така предлагат нова визия за бъдещето, където технологиите се превръщат в движеща сила в трансформирането на обществото.
По този начин визионерството силно влияе върху бизнеса, създава нови сектори, повишава неговата ефективност и допринася за развитието на устойчиви икономически модели.
Но в същото време подобни промени могат да отслабят традиционните индустрии. Например електрическите превозни средства намаляват ролята на двигателите с вътрешно горене, което принуждава участниците на пазара да преминат към възобновяеми енергийни източници.
По тази причина е важно да се поддържа баланс между иновациите и утвърдените технологии, тъй като класическите методи служат като отправна точка за разработването на иновативни решения. Опитът и успехите, натрупани в традиционните сектори, стават основа за бъдещите пробиви.
От теория към практика: как да развием визионерската си идея?
Преди всичко си струва да определите дали идеята, която е възникнала във вас, е действително визионерска. За да направите това, трябва да разгледате няколко ключови фактора.
Първо, тя трябва да разрешава настоящи или предвидими в бъдещето проблеми, било то екологични предизвикателства, кризи на традиционните пазари или появата на нови технологии. Например, нарастването на обемите данни доведе до развитието на облачните изчисления, което напълно промени начина, по който работим с информацията. Това се случи благодарение на възможността за дистанционно съхраняване и обработка на данни на мощни сървъри, които компаниите могат да наемат, вместо да създават свои собствени сложни инфраструктури.
Второ, идеята трябва да предлага дългосрочни решения, които ще въздействат на света около нас за много години напред. Това са технологии, които на дадения момент изглеждат недостижими, например квантови компютри, които могат да трансформират медицината. Устройствата, базирани на тях, ще могат да симулират сложни молекулярни взаимодействия и едновременно да анализират многожество опции много по-бързо от традиционните компютри. Това ще ускори разработването на нови лекарства и ще подобри анализа на биологичните данни, което ще направи диагнозата и лечението много по-точни и индивидуализирани.
Трето, проектът трябва да е осъществим, даже и да излиза извън пределите на съвременните технологии – важното е, че има път към реализацията му.
Метод, който може да ни помогне по-успешно да оценим и да реализираме своята идея, е използването на така наречения форсайт ( foresight) .
Форсайт представлява методология за формиране на представата за бъдещето. Предвиждането, придружено с анализ на причинно-следствените връзки за фундаменталните събития, идентифицирането и прогнозирането на ключови тенденции дава много добри резултати и може съществено да ни доближи до формирането на пробивни решения за нашата идея.
То може да се осъществява както на ниво компания или стартъп, така и на индивидуално и обществено ниво.
Ето как може да изглежда прилагането на форсайт метода на фирмено ниво:
Какво представлява форсайт методът и как помага при създаването на бъдещи сценарии?
1. Подготовка
Необходимо е да се определи конкретната цел, която трябва да се постигне. Например: разработване на стратегия за развитие на компанията за пет години напред, откриване на нови пазарни възможности или друга цел, която е важна за вашия бизнес.
В съответствие с поставената цел трябва да се формира екип от различни специалисти: мениджъри, анализатори, експерти от сродни области. Важно е техните възгледи и опит да различават и числото участници да е оптимално в съответствие с поставената задача.
Необходимо е предварително да се подготви информация за текущите тенденции, технологичните иновации, предизвикателствата или болезнените точки във вашата индустрия. Това могат да бъдат пазарни анализи, показателни примери за лидери във вашата индустрия или компании в други области, доклади от водещи консултантски компании за бъдещите тенденции, експертни мнения и т.н.
2. Определяне на ключови фактори за развитие на компанията
Екипът трябва да обсъди основните аспекти, които вече влияят или могат да повлияят на бъдещето на компанията.
Те включват технологични промени, политически условия, екологични предизвикателства, социални тенденции и икономически условия.
Например, ако говорим за форсайт сесия за технологична компания, факторите могат да включват развитието на изкуствения интелект, промените в потребителското търсене или появата на потенциални конкуренти.
3. Дефиниране на бъдещи сценарии
След това участниците дефинират и обсъждат различни сценарии, които могат да се случат в бъдещето. За да се направи това, е полезно да се използва методът на мозъчната атака, когато всеки изразява своите идеи или пък използването на метода на „Шестте мислещи шапки“ на Едуард де Боно.
Например, в технологичен бизнес като един от възможните сценарии може да приеме, че след 10 години изкуственият интелект ще автоматизира напълно много процеси, а за друг може да се приеме, че развитието на тази технология ще бъде ограничено от етични стандарти. В този контекст трябва да се вземат предвид две възможности: пълната автоматизация ще промени пазара на труда и ще повиши ефективността на бизнеса, а сдържаното развитие на ИИ ще съхрани важната роля на човешкия фактор.
4. Анализ и приоритизиране
След генериране на различните сценарии, групата избира кои от тях са най-вероятни и смислени. Например, експертната преценка може да помогне за стесняване на полето до няколко ключови опции.
Например, ако участниците смятат, че автоматизацията на процесите е по-вероятна, то тогава си струва екипът да се съсредоточи върху този сценарий.
5. Разработване на стратегия за развитие на фирмата
Обсъждат се конкретните действия, които трябва да бъдат предприети, за да може компанията успешно да се адаптира или да извлече максимална полза от бъдещите промени.
Например, ако избраният сценарий включва широко разпространена автоматизация, то стратегията може да включва инвестиции в преквалификация на служителите, интегриране на изкуствен интелект в процесите и разработване на нови продукти, базирани на тази технология.
6. Оценка и мониторинг на разработения план
Важно е не само да се разработи стратегия за развитие, но и редовно тя да се преразглежда. Светът се променя много бързо и периодичният мониторинг ще помогне за коригиране на курса на действие. В резултат на това ще се появи набор от бъдещи сценарии и конкретни стъпки, за да се подготвите по-добре за тях.
Визионерските идеи не се ограничават до прогнози – те са инструмент, който отваря пътя към създаването на нови бизнес модели и ускорява приемането на напреднали технологии. Прогнозирането чрез форсайт сесии дава на бизнеса конкретни стъпки за растеж, използвайки анализи за дългосрочните тенденции. Компаниите, които владеят това умение, не само се адаптират много по-успешно, но стават двигатели на промяната, еталони за своята индустрия, разработвайки свои собствени иновации и ги предвижват на пазара по-бързо от другите.