Български учени откриха второто древно пристанище на Созопол. Находката е в рамките на първата подводна експедиция на Националния исторически музей в акваторията на полуостров Хрисосотира, който доказва първоначалните съмнения на археолозите.
В дълбините край днешен Черноморец, в заливът край полуостров Хрисосотира се проведе подводна археологическа експедиция на Националния исторически музей под ръководството на проф. д-р Иван Христов в ефира на Нова телевизия. Пристанищната зона на късноантичната крепост „Хрисосотира“ е проучвана десет години.
„Може би сме попаднали на второто созополско аполонийско пристанище. Истината е, че тази хипотеза се подкрепя от писмените извори, колкото и да са ограничени и фрагментарни те“, посочи той.
Проф. Христов посочва, че за пристанището става дума в частично запазения анонимен византийски ръкопис от 6 век, където се казва, че бившата Аполония Понтика/Магна, има две големи пристанища. За друга пристанищна зона през 18 век говори и граф Толстой. Сигурно е, че тук в древността тук е кипяла богата търговска дейност по море, хиляди кораби са минавали Босфора и са акостирали по българските брегове.
„Дори и в средата на 6 век император Юстиниан Велики създава една административна единица -Фестура Езерциатитус, чийто главен град е Одесос. Значи по крайбрежието трябва да има опорни точки и гарнизони, които да приемат доставките на хранителни продукти и не само изобщо и вино и т.н., които да захранват византийските гарнизони по Дунава и по крайбрежието“, заяви проф. Христов.
Със специализирана техника на място участват и Центърът по подводна археология в Созопол, като работата под вода се оказва значително по-трудна в мрачните дълбини покрити с морска трева. Сред обходените десетки декари на дъното най-после намират множество амфори доказателство за пристанището.
„Те са от типа късноатнични амфори от 5-7 век, които не са местно производство. Те са дошли през проливите на Черно море до нас. Свързани са с транспортирането на зехтин, вино и други хранителни продукти. Нещо нормално, от което се нуждаят хората на сушата, живеещи на този полуостров“, допълни професорът.
По българското крайбрежие все още има десетки корабокруширали кораби, които продължават да привличат иманяри и които все още не са проучени от археолозите. Много от гмуркачите разполагат със специализирана техника могат да влизат на по-големи дълбочини.
„Да има! И то колкото може да е от чисто любопитство или целенасочено, трудно може да бъде ограничено, защото в момента има най-малко 20 водолазни школи, поне аз знам толкова, и всяка година срещу такса от 500 може би вече са станали 1000 лева обучават начинаещи водолази. Те после имат смелостта да се гмурнат на плиткото до 5-6 метра и да гледат не само за калкани и рапани, но и да гледат за парчета от керамични съдове“, уточни той.
Сред унищожителите на артефакти освен търговията на черния пазар е и поголовното тралене на рибарските кораби. А десетки корабокруширали непроучени кораби може все още да крият безценни богатства и истории от миналото.
През месец декември Националния исторически музей ще представи най-интересните артефакти от подводната експедиция.