Освен аутизма, депресията и шизофренията, при човек могат да се срещат много различни състояния и синдроми. Например, някои жители на Япония страдат от така наречения „парижки синдром”, при който те изпитват тревога, виждайки французи. Стокхолмският синдром пък не се разглежда като психическо заболяване от учените, въпреки психическото състояние на жертвата, когато тя чувства към своя похитител симпатия и даже се поставя на негово място и едва ли това може да се разглежда като нормално поведение.
В зависимост от възрастта, наследствената предразположеност и даже от националната принадлежност при хората се наблюдават множество синдроми, като част от тях не попадат в медицинските класификации.
Ето и едни от най-интересните сред тях:
Синдром на Диоген
Хората в това състояние се отличават с пренебрежително отношение към себе си, изпитват апатия и са социално затворени. При тях често отсъства чувството на срам и затова такива хора много често стават патологични събирачи. Колкото повече човек се изолира в себе си от обществото, толкова повече се увеличават ненужните вещи и боклуци в домовете им. При някои се променя даже външността заради пренебрегването на елементарната лична хигиена. Въобще не е задължително тези хора да са бедни и понякога синдрома на Диоген се проявява при състоятелни мъже и жени, които изпитват страх от харченето на пари. Те не искат да купуват нещо ново и затова не изхвърлят нищо старо.
Медиците са стигнали до извода, че този синдром възниква заради нарушения в работата на предната поясна гънка и островния дял на главния мозък. Като правило, именно тези области отговарят за вземането на решения. Често този синдром възниква на фона на силна депресия и слабоумие. Среща се преди всичко при по-възрастните хора и неговото разпространение в света е около 3%. Лекарствата могат да намалят някои признаци на синдрома, но до пълно оздравяване може да се стигне само при активна социална работа.
Интересен факт е, че самият Диоген Синопски, който е древногръцки философ от школата на киниците не е страдал от подобно психическо разстройство. В самата основа на тази философия е залегнал минимализма и че на човек не му е нужно, а даже и не му трябва , да притежава каквото и да било, за да се чувства щастлив. По тази причина, обладавайки изключително висок интелект, той е живеел в бъчва, пред която е общувал с хората.
Синдромът на Дориан Грей
Това са хора, които са обладани от идеята за своята младост. Това състояние е получило своето название от романа на Оскар Уайлд „Портретът на Дориан Грей”. Съответно, признаците при пациентите, страдащи от него, са паническите страхове от остаряването. По тази причина те са склонни да отделят сериозни средства за закупуването на всякакви козметични средства и да се подлагат на всякакви пластични корекции за да изглеждат по-млади. Понякога компенсират остаряването със закупуването на модни младежки дрехи, даже и да не им отиват.
Въпреки, че за страдащите от синдрома на Дориан Грей е характерен нарцисизма, в някои случаи това състояние може да бъде опасно, тъй като и най-малката промяна във външността може да доведе до тежка депресия и даже до опити за самоубийство. Най-често това поведение се среща при публични личности, артисти, музиканти, за които е много важен физическия образ.
Синдром на Стендал
Един от най-необикновените синдроми се характеризира с възникване на халюцинации при запознаване с произведения на изкуствата в музеи и картинни галерии. Той може да се появи при хора с прекалено силна впечатлителност, например ако видят необикновено природно явление, животно или много красив човек. Сред признаците на синдрома на Стендал са не само халюцинациите, но и припадъци, истерично и деструктивно поведение, загуба на ориентация в пространството. При такива хора започва силно сърцебиене и възникване на тахикардия.
Синдромът е получил своето име от френския писател Стендал (псевдоним на Анри Мари Бел), който се е оплаквал от припадъци и ускорен пулс при посещения на културни обекти във Флоренция. За пръв път синдрома на Стендал е описан през 1979 година при туристи посетили Флоренция. Някои от тях, намирайки се в музеите там, внезапно са се опитвали да свалят картини или да счупят експонати. Този синдром се среща много рядко, но сътрудниците в музеите във Флоренция са инструктирани как да се отнасят към такива посетители.
Много подобен на синдрома на Стендал е Йерусалимския синдром. Той може да се появи при посещение на град Йерусалим. Не е ендемичен сред една-единствена религия или вероизповедание, но засяга евреи, християни и мюсюлмани от различни среди. Най-известната проява на синдрома е когато човек, който изглежда по принцип балансиран и лишен от каквито и да било признаци на психопатология, получи психоза след пристигането си в Йерусалим. Психозата се характеризира с интензивно и истерично религиозно поведение и обикновено преминава напълно няколко седмици след напускането на Йерусалим.
Синдром на Мобиус
За разлика от предишните описани състояния, този синдром може да бъде разпознат веднага, тъй като при човека, страдащ от него липсва всякаква мимика. Това е вродена аномалия заради неправилното развитие на няколко мозъчно-черепни нерва и парализа на лицевия нерв. По тази причина, виждайки такива хора, ви се струва, че те постоянно носят маска. Те не могат да се усмихнат или да направят неволна гримаса. Често страдащите от синдрома на Мобиус имат проблеми с преглъщането.
За пръв път този синдром е описан от немския невропатолог Шаул Мобиус през 1892 година. Според изследванията той се среща при 10 човека на милион. Тъй като заболяването не е много разпространено, лекарите не могат докрай да го изучат и да постигнат пълно оздравяване. Но така или иначе, на ранните етапи чрез терапия и лекарствени препарати могат да бъдат минимизирани признаците на болестта. Междупрочем, хората със синдрома на Мобиус не страдат от никакви умствени отклонения и абсолютното болшинство от тях водят нормален начин на живот.
Синдром на Аспергер
Още едно слабо изучено състояние, при което човек става затворен в себе си и не умее да разпознава чуждите емоции. Той започва да изпитва трудности при взаимодействието с другите и на него не му се иска да общува. Като правило, страдащите от този синдром са концентрирани върху собствените си интереси и често зациклят на една единствена задача. Синдромът не се класифицира като болест или като някакво сериозно отклонение. Затова много изследователи утвърждават, че този синдром не трябва да се разглежда като психическо разстройство, а трябва да се отнесе към индивидуалните особености на човек.
Досега не са открити биохимични, хормонални или генетични маркери, които еднозначно да съпровождат това състояние. Не са открити и някакви негови признаци при сканиране на главния мозък. В качеството на лечение учените предлагат социална терапия, насочена към разширяване кръга за общуване с други хора, пише futurism.bg.
В същото време за сметка на вниманието към детайлите, целеустремеността и педантичността от такива деца израстват гении в областта , с която се занимават. Синдром на Аспергер са имали Никола Тесла и Исак Нютон. Синдромът е бил диагностициран при Стив Джобс, основателя на Apple и при Бил Гейтс, един от основателите на Microsoft.
Понастоящем интересен пример за човек, страдащ от синдрома на Аспергер е младата шведска екоактивистка Грета Тунберг. Много от хората, които не я харесват, свързват нейните действия и постъпки с това нейно състояние, като предават негативен отенък на това.
Синдром на саванта
Ако сте гледали прекрасния филм на Бари Левинсън „Рейнман” ( Rain Man) и в главните роли Том Круз и Дъстин Хофман, вие знаете за способностите на човек в такова състояние. Такива хора могат да притежават феноменална памет, те имат способности в музиката, изобразителното изкуство, архитектурата и точните науки. Например човек със синдрома на саванта може да разкаже цяла книга наизуст или да ви каже какъв ден се пада да речем 25 юни 2120 година. Като правило, такива хора ги наричат „човек-компютър” заради невероятните им способности към сложни изчисления.
Един от най-ярките примери на човек със синдрома на саванта е американеца Ким Пийк, който е можел да запомни картите на големите мегаполиси в САЩ и е четял една страница от книга средно за 8 секунди.
Но за съжаление синдромът на саванта най-често не се появява при хора, страдащи от аутизъм или други психически заболявания, а също така при тежки мозъчно-черепни травми. По тази причина при такива хора много често не са развити обичайните житейски навици и понякога ги смятат за умствено изостанали.
Парижки синдром
Това е един от най-необичайните синдроми. Той е бил открит през 80-те години на миналия век от японски психиатър, работещ по това време във Франция. Той забелязал, че някои японски туристи при престоя си в Париж започват да се държат неадекватно, изпитват културен шок от поведението на местните жители и страдат от неоправдани очаквания. В резултат при тях се появяват халюцинации , мания за преследване, тревога и даже гадене и тахикардия. Същото е констатирано и при някои китайски туристи.
Но защо става така? Работата е там, че много японци познават Париж само от книгите и романтичните филми. А когато се окажат в града, те виждат, че не всички французи са такива красиви и изящни, и че там интелигентните и внимателните хора не са повече, отколкото навсякъде. За дисциплинираните японци това явно предизвиква шок. По тази причина в посолството на Япония работи гореща линия денонощно, която помага на японци попаднали в такова състояние.
Стокхолмският синдром
Може ли човек да почне да симпатизира на своя похитител? Да, може. Своето име този синдром е получил през 1976 година при вземането на заложници в банка в шведската столица Стокхолм. Тогава престъпникът Ян Ерик Улсон е държал шест дена заложници, като искал освобождаването на своя бивш съкилийник Кларк Улофсон, който също бил докаран в банката да му „помага”. В резултат на успешна операция на полицията в крайна сметка заложниците били освободени. След инцидента, повечето от заложниците заявили, че те не се притеснявали от престъпниците, които искали да ограбят банката, а от самата полиция.
Мислите, че с това е свършило всичко? Съвсем не. По време на процеса, Кларк Улофсон с помощта на показанията на заложниците, успял да докаже , че той въобще не е помагал на своя бивш съкилийник, а се е опитвал да освободи заложниците. Съдът го оправдал по всички повдигнати обвинения и го пуснал на свобода. Главният обирджия бил осъден на 10 години затвор, а от затвора водил кореспонденция с някои от жертвите, получавайки от тях положителни отзиви.
На база на това, ФБР по-късно е провело голямо изследване за този синдром и резултатите показали, че при 1200 опита за вземане на заложници при 8% от случаите действително се наблюдавал Стокхолмския синдром. Изследователите стигнали до извода, че понякога взаимната симпатия между жертвата и похитителя намалява риска за гибел на заложниците и повишава шансовете на заложниците да бъдат освободени.
Синдром на Котар
Това е едно от най-странните психически разстройства, още по-загадъчно даже от синдрома на Турет (наследствено неврологично заболяване, при което пациентът страда от множество двигателни и речеви тикове, които се появяват в детството и периодично се променят). Хората със синдрома на Котар се обявяват за мъртви, че са си загубили кръвта си или вътрешните органи. Затова този синдром го наричат и синдрома на “разхождащия се труп”.
За пръв път през 1880 година той е описан от френския невролог Жюл Котар. Той е лекувал жена, която смятала, че някои части от нейното тяло не съществуват и по тази причина не и е необходима храна. Въпреки многочислените терапии, тя така и не започнала да приема храна и умряла от глад.
Пациентите със синдрома на Котар като правило са асоциални, намират се в постоянна депресия и при тях се наблюдават суицидни наклонности. Невролозите смятат този синдром признак на започваща шизофрения. Те предполагат, че възникването на този синдром е свързано с нарушаване на връзките на областта в мозъка, отговаряща за разпознаването на лица и областта, която свързва емоциите с това разпознаване. Тъй като това състояние се среща крайно рядко, то е слабо изучено и засега не е открит начин за 100% излекуване.
Синдромът на мениджъра
Това състояние е едно от най-често срещаните напоследък. Синдромът на мениджъра възниква на фона на постоянно напрежение и води до изтощаване не само на физическите, но и на емоционалните ресурси на човек. Най-често до него се стига при изпълнение на непосилни задачи, голяма отговорност и голямо емоционално напрежение. Всичко това води до хроничен стрес. Такова понятие като „синдром на мениджъра” засега няма в международната класификация на болестите. За неговото лечение се използват лекарствени препарати, които помагат за справянето със стреса. В отделни случаи се предписват силни успокоителни препарати. Но най-често за справяне с него е по-важно да се открие причината, а не да се акцентира на признаците и симптомите. В много случаи помага смяната на работата или на позицията.
Това са само някои от синдромите, които се срещат при хората. Всички тях ги обединяват две неща. Учените не могат да стигнат до единно мнение за причините за тяхното възникване и в повечето случаи не съществуват способи за тяхното 100% излекуване. В много от случаите те са достатъчно рядко срещани и затова е трудно да бъдат детайлно изучени.