Способността да разпознаваме собствените и чуждите емоции и как да реагираме на тях е помогнала на нашите предци да оцелеят и да се адаптират към oбкръжаващата ги среда. Съпреживяването или емпатията (на старогръцки: ἐμπάθεια) ни позволява да разбираме какви емоции и чувства изпитват хората около нас и как да реагираме правилно на тях – да изразим съчувствие и да предложим помощ или, обратно, да не влизаме в контакт с агресора и да избегнем конфликта.
През първата половина на 20-ти век руският и съветски психолог Надежда Ладигина-Котс е отглеждала шимпанзе на име Джони и забелязала, че маймуната може да изпитва емпатия. Например, ако Джони се качвал на покрива, най-лесният начин да го накарате да слезе бил чрез съчувствие. Психологът започвала да се преструва, че плаче, след което маймуната веднага слизала и се вглеждала в лицето ѝ. Изследователката интерпретирала това поведение като проява на емпатия.
През 1964 г. в САЩ учени са провели експеримент, при който два макака били поставяни в клетка с преграда по средата, която ги разделяла. Освен това, в едната половина на клетката имало две вериги: ако издърпвало първата, то животното можело да получи храна. Ако дърпало втората, то тогава единият макак отново получавал храна, а другият получавал токов удар. В резултат на това маймуните участвали в експеримента се научили да различават веригите и не дърпали тази, която водела до токов удар на другото животно. А някои маймуни, които сами били преживели токови удари, спрели напълно да дърпат двете вериги и сами се лишили от храна няколко дни, пише futurism.bg.
Подобни експерименти били проведени и с други животни. Например, канадски изследователи от Университета Макгил причинявали болка на мишки – инжектирали им оцетна киселина, формалдехид и изгаряли лапите им с топлинен лъч. След това животните били поставяни по двойки в контейнери. В резултат на това мишките, които гледали как съседът им също страда, реагирали на своята болка по-силно. Този ефект обаче се проявявал само когато гризачите били познати един с друг , тоест били държани заедно в една и съща клетка повече от две седмици преди началото на експеримента.
Огледалните неврони
През 1992 г. изследователи от Университета в Парма за пръв път открили в маймуните макак съществуването на така наречените огледални неврони, които се възбуждали, наблюдавайки други животни. По-късно учените доказали съществуването на такива неврони и при хората.
Съществуват два вида огледални неврони. Едните от тях отговарят за реакциите на мускулите и повтарянето на действия след друг човек (или индивид), а другите са отговорни за показването на емпатия. Тези, които спомагат за появата на съпреживяване, се намират в темпоралния кортекс и амигдалата. От биологична гледна точка огледалните неврони и емпатията помагат на животните да оцеляват. Когато членовете на стадото или общността споделят една и съща емоция, например заедно се спасяват от хищник или празнуват заедно, животът им става по-безопасен и по-продуктивен.
Наличието на емпатия при животните предполага, че тази способност е предадена на хората от техните предци – маймуните и се е развила по време на еволюцията на homo sapiens като биологичен вид. Сред причините за развитието на съпричастност и съчувствие могат да се разграничат три основни: грижа за потомството, сътрудничество и реакция на заплаха.
Причини за развитието на емпатия
Грижа за потомство
Една от причините за развитие на емпатия е грижата за децата. Чувствителността към нуждите на потомството е важна за поддържането на вида и предотвратяването на риска от неговото изчезване. Бебето не може да се грижи само за себе си, така че родителите трябва да могат да разбират кога да го нахранят, успокоят или да му обърнат внимание. Децата сигнализират за тези и други свои нужди чрез реакции като плач и усмивка. Емпатията помага на родителите правилно да „разчетат” сигналите на своите потомци и да реагират на тях по подходящ начин.
Сътрудничество
Друга причина за еволюцията на емпатията се явявала необходимостта от съвместна работа. Първо, със сигурност е много по-лесно да оцелееш по този начин. Второ, в групата се развива взаимопомощ, тъй като хората са по-склонни да помогнат на тези, които вече са им помогнали. Трето, една сплотена общност може по-добре да се конкурира за ресурси с друга група и да противостои съвместно на различни предизвикателства и заплахи. При груповата работа емпатията помага да се разбират емоциите на другите и, отчитайки ги, да се изгради по-добра комуникация с членовете на общността.
Отговор на заплаха
Способността навреме да разпознавате гнева и яростта помага да се избегнат опасности, наранявания и дори смърт, тоест в зависимост от ситуацията да избегнете източника на агресия, да заемете отбранителна позиция или да се подготвите за битка. Забавянето на правилната реакция дава предимство на хищника или агресора при нападение срещу по-слабата плячка.
Емпатията в съвременното общество
Емпатията е вродена човешка способност, но не всеки я притежава. При хората с аутизъм и някои психични разстройства емпатията понякога е на много ниско ниво поради нарушенията при функционирането на мозъка.
През 2018 г. изследователи от Университета в Кеймбридж проучили дали способността за емпатия при мъжете и жените се различава. За да направят това, те помолили участниците в експеримента да отговорят на въпроси в онлайн въпросник и да предоставят проба от слюнка за генетичен анализ. Оказало се, че на генетично ниво и мъжете, и жените могат да съпреживяват еднакво. Но, въз основа на отговорите от въпросника, се оказало, че жените все пак били по-съпричастни. Според учените тези резултати са в съответствие с предишни изследвания в тази област. Освен това, изследователите обясняват по-високите способности към емпатия при жените с различния от мъжете хормонален фон и съществуващите социални фактори – стереотипите и нагласите относно специалните способности на жените да съпреживяват и да се грижат за другите.
Нови данни от изследване на емпатията, проведено през 2024 г от компанията Businessolver, която вече деветата си година се занимава с изучаване на тази тема, подчертават критичната разлика между желаната и действителната емпатия на работното място. Резултатите от тяхното изследване за състоянието на съпричастността на работното място State of Workplace Empathy Study показват, че емпатията, въпреки че е високо ценена от служителите на всички нива, се проявява слабо, тоест служителите рядко чувстват емпатично поведение от другите и съответно от своя страна не моделират такова.
Например, 85% от служителите отбелязвали, че „демонстрирането, че семейството на служителя е също толкова важно, колкото работата му“ се явява важна част от поведението, показващо проявата на съпричастност на работното място. Обаче само 35% са наблюдавали подобно поведение спрямо тях от колегите и началниците си. Още по-впечатляващо било, че само 30% от участниците декларирали, че сами проявяват подобно поведение, въпреки че всички групи съобщавали, че в момента са „много по-емпатични“, отколкото преди четири години.
Изследването показало, че фундаментът за устойчива култура на съпричастност в една компания се основава на способността да се подкрепят служителите едновременно в три области – професионална, лична и социална. „В идеалния случай организациите трябва да се стремят към култура, в която се съчетава високата степен на отговорност с високи нива на емпатия“, казва Рей Шанахан, директор по стратегиите в Businessolver. „Без отчетност, дори среда с високи нива на емпатия може да заприлича на детска градина, а наличието на силна отчетност без прояви на емпатия може да уподоби работното място на военен лагер.Най-добрите резултати се постигат при намирането на оптимален баланс между тях.”