Археолози с ръководител академик професор Васил Николов от Националния археологически институт и музей на Българската академия на науките разкриха и проучиха светилище на седем хиляди години в землището между ловешките села Дойренци и Дренов, където ще преминава трасето на един от новите участъци на автомагистрала "Хемус".
Проучванията на археологическия паметник са започнали преди 2 години, но същинските разкопки бяха направени през последните 2 месеца. Това е един от най-големите археологически обекти по изграждащото се ново трасе на автомагистрала "Хемус", поясни акад. проф. Васил Николов пред БНР.
"Става дума за един археологически паметник, за едно ямно светилище от началото на халкулита, на около 7000 години. Това е повече от 2000 години преди началото на египетската цивилизация и всички други известни цивилизации са много по-късно".
По думите му това е светилище на ранните земеделци и скотовъдци в българските земи.
"За тях това е била изключително важна дейност за добива на повече жито, повече плодородие, за животните, плодородие в семейството. Ограничават такива свещени места някъде на най-плодородното поле, което те обработват, за да извършват обреди, които да са непосредствено близо до нивите", обясни той.
Акад. Николов допълни, че основното, което е намерено при разкопките, са човешки скелети, които са ценни за проучванията както на този период, така и на живота, поминъка и културата на хората от преди 7000 години. По думите му това светилище е било за целия регион.