Призраци влудяват младо семейство, което се е надявало да си спретне уютно семейно гнездо, без обаче да подозира, че на мястото на новия дом преди е имало гробище.
Историята на новодомците, полудели от призрачните атаки, стана повод американски медии да припомнят историята на Сам и Джудит Хейни, които в началото на 80-те години заедно с редица други семейства си купуват къща в района на Нюпорт в Хюстън, Тексас. Всичко е добре до момента, в който решават, че в задния им двор отлично ще се впише малък басейн. Когато започват да копаят там, възрастен съсед ги предупреждава да не го правят. На въпросното място е имало останки от надгробни плочи, спомня си той. А от родителите си знаел, че някога там е имало гробище. Младите стопани обаче са твърде ентусиазирани от идеята да се плацикат в басейна, за да обърнат внимание на такива отживелици. Затова продължават да копаят. До момента, в който лопатата не удря на твърдо. Така изникват два ковчега, положени плътно един до друг. Заедно в живота и в смъртта, Бети и Чарли Томас си спели спокойно, когато лопатата ги разбудила. И това много, ама много ги ядосало. От 30-те години на миналия век те спели непробудно и се надявали това да продължи вовеки веков. Съпрузите, чиито венчални халки още стояли на крехките им пръсти, се оказали необичайно отмъстителни. Киселяците не спрели да тормозят натрапниците, осмелили се да нарушат покоя им. Така семейство Хейни били принудени да слушат непрестанно отваряне и затваряне на врати и прозорци, пускане на водата в тоалетната, гасене и палене на лампи, пише Телеграф.
Съседите на двойката Бен и Джийн Уилямс също имали оплаквания, свързани със светлини, пускане на телевизора, развъртане на кранчето за вода, както и за неземни звуци и свръхестествени явления.
Според съседи край цветните им лехи се появили кратери с безспорна форма на ковчег. Запълнили ги, но след няколко дни пак се отворили. От време на време сенки също се плъзгали по стените, придружени от шепот и гнилостна миризма. Бен Уилямс срещнал две призрачни фигури в дома си. Вървели с бавна крачка по коридора и профучали бързо, когато го забелязали.
Скоро и други нещастия се стоварват върху новите заселници: внучката на Уилямс умира, последва я и дъщерята на Хейни. Семейството се опитва да съди компанията, която им е продала къщата, но тя междувременно е обявила банкрут. Притиснати от обстоятелствата, накрая Хейни предприемат единствения възможен ход – изоставят дома си и търсят убежище в друг град.
Любопитна подробност е, че след напускането им неволите на останалите съкварталци се преустановяват като с магическа пръчка. Явно недоволството на събудените покойници е било насочено само към две от семействата. Така и не става ясно защо призраците са приели без резерви следващите стопани на къщите.
Подобна история се разиграва и в друг забравен от Бога регион. Младо семейство – мъж, жена и двете им малки деца, са във възторг от новия си дом. Но когато разполагат в него мебелите и окичват стените с картини, установяват, че новата подредба не се нрави на невидимите обитатели на дома. Така картините започват да се местят от една на друга стена, а шкафовете страховито се отварят и скрибуцат през нощта. Чак тогава, докато се опитват да установят какви са причините за невидимото присъствие, обитателите на къщата научават, че някога тук е имало старо гробище. И въпреки че скелетите от него са преместени акуратно, вероятно някой е останал затиснат под основите на къщата.
Семейството вика на помощ всякакви специалисти. Накрая стигат и до експерт по духове, който идва на оглед. В една от стаите той открил надпис с кръв: „Напуснете тази къща, преди да е станало твърде късно“. Но вече било твърде късно. В една тъмна вечер, когато съпругът се върнал у дома, той открил, че жена му и децата му са изчезнали. Започнал да претърсва къщата в търсене на близките си и тогава погледът му паднал върху стар сандък в ъгъла на стаята. Когато го отворил, той намерил човешки тела, превърнати на пихтия. В паниката си мъжът се опитал да напусне къщата, но всички врати и прозорци били заключени отвътре. Той осъзнал, че е останал сам с това, което е вътре в зловещата къща. Всичко останало – шепот, стъпки, надвиснали сенки, е плод на развинтено въображение. Нито един от обитателите на къщата повече не се появил, а легендата напуснала мястото, за да започне да води свой собствен живот.